Вариола при маймуните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Вариола при маймуните
Човек болен от маймунска шарка
Човек болен от маймунска шарка
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 B04
МКБ-9 059.01

Шарка по маймуните (на английски: Monkeypox) е екзотично вирусно инфекциозно заболяване, зооноза причинявано от Monkeypox virus.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

Болестта е идентифицирана за първи път през 1959 г. в зоопарка на Копенхаген сред маймуни. Това е причината тя да бъде наречена и с това име, макар, че при естествени условия боледуват предимно някои африкански видове гризачи. Разпространена е в Централна и Западна Африка. Първите случаи на шарка по маймуните при хора са наблюдавани през 1970 г. През 2003 г. възниква и огнище в САЩ.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

Шарката е разпространена в страните от Централна и Западна Африка. Епизодично е наблюдавана и в зоопаркове сред маймуни в различни части на света. През 2003 г. възниква епидемия от шарка и сред хората в САЩ. В периода май - юни 2003 г. в няколко средноамерикански щата заболяват около 50 души.[2] Всичките заболели наскоро са си закупили прерийни кученца от магазин за домашни любимци.

Етиология[редактиране | edit source]

Причинител на заболяването е вирус от семейство Poxviridae, род Orthopoxvirus. В този род са класифицирани няколко шаркови вируса като четири от тях предизвикват различен вид шарка и при хората. Вирусът на шарката по маймуните може лесно да бъде инокулиран в кожата на зайци и така да ги зарази. Той може и да се препасира серийно, чрез интрацеребрално инокулиране на мишки. И четирите ортопоксвируси причиняващи заболяване при хората при инокулация в кокоши ембриони предизвиква микроскопични изменения в хориоалантоисната мембрана. Доказано е наличието на два генетични варианта на вируса причиняващ шарка в западна и централна Африка. Молекулярните проучвания доказват, че Monkeypox virus няма потомствена връзка с вируса на вариола.

Епизоотология[редактиране | edit source]

Възприемчивост[редактиране | edit source]

Освен хора и маймуни от този вид шарка боледуват най-вече африкански видове плъхове и катерици от родовете Cricetomys, Graphiurus, Heliosciurus и Funisciurus. Те представляват и резервоар на вируса.

Заразяване[редактиране | edit source]

Хората боледуват от този вид шарка предимно в отдалечените села от Централна и Западна Африка, в близост до тропическите гори. Тук те имат контакт със заразени животни. Заразяват се предимно от гризачи, домашни любимци и примати, чрез контакт с кръвта на животното или чрез ухапване. Традициите местното население да консумира диви гризачи са причина за заразяване при дране и консумация на животните. Проучване в Демократична република Конго е установило, че 72% от случаите на заразяване са били в резултат на контакт с животни. Останалите 28% от хората са се заразили при пряк контакт помежду си. За разлика от едрата шарка при маймунската не е наблюдавано аерогенно заразяване.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Вирусът прониква през кожата откъдето достига регионалните лимфни възли. Там се намножава бързо и посредством кръвта се разпространява до всички органи, вкл. и кожата.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Инкубационният период при хората е в рамките на 7 - 17 дена (средно 12). При хората заболяването много наподобява на едрата шарка с тази разлика, че при маймунската се увеличават лимфните възли. Болестта започва с повишаване на телесната температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, общо чувство на дискомфорт и изтощение. След 1 до 3 дена от появата на първите клинични признаци пациентът развива пъпковиден обрив - обикновено първо по лицето и постепенно се развива по други части на тялото. Процентът на смъртност е сравнително нисък 1 - 10%.

Диагноза[редактиране | edit source]

Патологоанатомични изменения[редактиране | edit source]

Лабораторна диагноза[редактиране | edit source]

За лабораторна диагноза се използва електронна микроскопия и изолиране на вируса в клетъчни култури с последващ рестриктазен анализ на геномната вирусна ДНК.

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

В диференциално отношение трябва да се вземат предвид останалите видове шарка. Тук липсват характерните за вариолата кръвоизливи, а процента на смъртност е доста по-нисък.

Профилактика и контрол[редактиране | edit source]

Няма разработена ваксина. Важно е сред рисковата част на населението да се провежда ограмотяване и обучение за риска от заразяване.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bayer-Garner IB. Monkeypox virus: histologic, immunohistochemical and electron-microscopic findings. // J. Cutan. Pathol. 32 (1). 2005. DOI:10.1111/j.0303-6987.2005.00254.x. с. 28–34.
  2. Monkeypox outbreak among pet owners