Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

Варна
Знаме    Герб
Varna-Collage-TB.jpg
Аспарухов мост, крайбрежието на Черно море, Евксиноград, Варненски археологически музей, Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм "Успение Богородично", Дръзки, Военен клуб, Дворец на културата и спорта, Древноримски бани, Етнографски музей
България
Red pog.png
Варна
Област Варна
Red pog.png
Варна
Общи данни
Население 348 136 (ГРАО, 2014-06-15)*
Повишение 335 819 (НСИ)
Землище 154,236 km²
Надм. височина 0-170 m
Пощ. код 9000-9030
Тел. код 052
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 10135
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Адрес община
бул. "Осми приморски полк " 43
тел.: 6929 (автоматична централа)
Е-поща: info@varna.bg
Официален Сайт: www.varna.bg

Ва̀рна е град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. По последни данни за броя на населението към 31.12.2013 г. НСИ изброява 335 819 души, което поставя Варна на трето място по големина в България след София и Пловдив. На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия.

В града се съхранява принадлежащото на Култура Варна златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света[1]. Варна често се нарича „морската столица“[2] или „лятната столица на България“.[3][4] и е важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Варна и езерото

Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km2.

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35–50 °C.[5]

Aдминистративно деление[редактиране | edit source]

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна)[6], територията на град Варна е разделена на следните 5 района:

Район Квартали
„Аспарухово“
(27 252 жители)
квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“
(49 197 жители [7])
квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“
„Младост“
(87 386 жители)
квартали „Възраждане“, „Младост“, „Свети Иван Рилски“, „Победа“, „Трошево“
„Одесос“
(85 341 жители)
квартали Център, „Христо Ботев”
„Приморски“
(104 150 жители)
квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“;
курорти „Свети Илия“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци

Климат[редактиране | edit source]

Средногодишни температури във Варна за периода 1973 г. - 2012 г. Повишаване на средногодишната тепература за измервания период с 0.65°С

Климатът на Варна е с морско и континентално влияние. Средна януарска температура 1,9 °С, средна юлска 22,4 °С, средногодишна 12,2 °С., абсолютна минимална температура –19 °С, абсолютна максимална 41 °С. Средните годишни валежи са 540.3 мм. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.

Климатични данни за Варна, България
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21,2 22,5 29,5 29 34 38 41 40,5 37,2 33 27 21,2 41
Средни максимални температури (°C) 6,2 7,4 10,3 14,8 20,4 25,1 27,8 27,9 23,9 18,6 12,8 8,1 17
Средни температури (°C) 1,9 2,8 5,7 10,3 15,4 19,9 22,4 22,3 18,3 13,5 8,4 4,1 12,2
Средни минимални температури (°C) −1,7 −1,1 1,7 6,1 10,8 15 17,2 17,1 13,5 9,1 4,6 0,5 7,8
Абсолютни минимални температури (°C) −19 −17,2 −13,5 −5 0 7 7 7 1,1 −7,7 −10 −17 −19
Средни месечни валежи (mm) 31,8 29,9 43,7 57 43,9 57,6 50,7 41,4 44,1 42,6 55,6 42 540,3
Източник: [15]

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. Варна носи името Сталин. Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското *варнъ – „черен, вран“.[8] Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща минерален извор.[9]

История на града[редактиране | edit source]

Районът през Древността[редактиране | edit source]

Римските терми

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име – Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. [10] Градът остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.

В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес Констанца), Калатея, Месемврия (днес Несебър) и Аполония Понтика (днес Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. [11]

През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на Римската империя през 395 г. той е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

Българско и византийско средновековие[редактиране | edit source]

В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има прабългарски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През VII век кан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. [12]

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през 11 век.

В края на VIII век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града.

През XIII – XIV век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер.[13] От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

Под османска власт[редактиране | edit source]

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

По времето на османското владичество Варна запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 – 1856).

На 12 март 1860 г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.

На 24 май 1862 г. във Варна за първи път са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе – Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

Първи години след Освобождението[редактиране | edit source]

Резиденция Евксиноград
Българският боен кораб „Дръзки

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна. Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи при общо население от 21 000 души.[14] Чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.[15]

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната.[16]

Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През мандата на Кръстьо Мирски като кмет на Варна през годините 1888 – 1890 г. се осъществява грандиозна програма за изправяне и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се финансира от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветен план. Построяват се училищата „Св.Кирил“, „Св.Наум“, разширява се у-ще „Св.Методий“. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първия план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.[17]

През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходите 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна – Бургас – Цариград.[18] През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани – Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 г. по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков[19]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст – тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения в България от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.

Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. [20] При избухването на Балканската война в 1912 г. 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[21]

До Балканските войни Варна се развива като главен търговси център на България за внос на стоки от средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вносът се засилва и износът през варненското пристанище. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява най-големият си възход.[22]

Бежанци, подем на икономиката и начало на туризма[редактиране | edit source]

Международен стокооборот през Черноморските пристанища
Варна
Бургас
Година Внос Износ Внос Износ
1920 47,80% 15,20% 14,20% 42,40%
1925 20,20% 13,50% 21,60% 36,10%
1930 14% 12,70% 18,60% 34,30%
1937 11,60% 15,80% 24,70% 27,40%

Балканските войни слагат край на подема в търговски оборот на стоки, а отнемането на Южна Добруджа от България и притокът на бежанци от Македония, Тракия и Добруджа (над 30 000) в града засилва безработицата и бедността, и допълнително усложнява нелекото следвоенно положение на гражданите.[23] Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, което води до нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.[24]

В началото на 20-те години на ХХ в., благодарение на вноса на суровини през пристанището, подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост. Така е осигурена работа на хиляди хора и градът се превръща във водещ индустриален център в североизточна България през следващите 10-15 години.[25] През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 г. се открива първата държавна корабостроителница.[26] Голямата депресия не подминава и Варна – в края на 20-те години на ХХ в. икономическата криза нанася тежък удар на промишлеността и води до многобройни фалити и съкращения на работници, последвани от стачки и социално напрежение. През 1931 г. безработните са над 3000 души[27] Икономическо оживление настъпва в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Старите предприятия се разширяват, създават се нови. Тенденцията на възход на промишленото производство се запазва до Втората световна война.[27]

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г.[28]. На 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани.[29] С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г. и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.[29] В годината на откриването морските бани привличат на 12 000 посетители, които през следващата година достигат 38 000, а през 1928 г. – 40 000. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие, като броят на курортистите е 30-50 000. Делът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината, туристите внасят между 180-200 милиона лева в местната икономика – средства с огромно значение за развитието на стопанския живот в града.[30]

Нарастващия поток от хора в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процесът на строеж на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 km кетонирани и павирани улици /23% от цялата градска мрежа/. Показател, по който е първенец в България.[31] През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а наравно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души общо.[31]

Развитие по време на социализма[редактиране | edit source]

На 8 септември 1944 Съветски войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска, а във Варна морската пехота извършва десант. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на Трета българска армия ген. Никола Христов е убит.[32] С окупацията още на 8 септември във Варна се установява управление на ОФ[33], като всички дейности на градското управление се съгласуват със съветското командване.

В пръвите дни на окупацията градът изпитва остър недостиг на храна, дрехи, топливо, като за справянето с проблема руското командване предава на местната управа пленените с продоволствия близки германски складове. [34] Наред с това за нуждите на населението и съветската армия започват доставки на животни във варненската кланница от Румъния.[35] В следващите години има остър недостиг на жилищни сгради, а единствената строителна организация в града „Строемаг“ се справя незадоволително.[36] В тези години управлението на БКП национализира фабрики и частни предприятия, както и баните.

Новата градската управа подпомага културата и изкуството. Още през 1946 г. се създава държавен симфоничен оркестър[37], през 1947 се откриват варненската опера и балетът към нея. През 1953 е открит кукленият театър, а през 1955 – музеят на революционното движение (днес Музей за история на Варна), през 1955 г. – институтът за усъвършенстване на учители.[38]

През ноември 1944 е открита нова електроцентрала.[39] През 1950 г. са открити градската болница и заводът „Елпром“.[40] В периода 1953-55 е построен хлебозаводът, а на 1 септември 1955 е открит сухият док за ремонт и поддръжка на кораби.

От 20 декември 1949 до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, Сталинград, на името на Йосиф Сталин.[41] Поради голямата миграция към града Министерският съвет ограничава приемането на нови граждани в град Сталин.[42] Краят на 50-те години на века е белязан с дейности по разширяването и благоустройството на Морската градина. През 1956 г. е изграден детският кът (две години след него е открито декоративно езеро), а година по-късно и Летният театър. Алеята на възрожденците е освежена, засети са нови дървета, а през 1959 г. е открит Пантеон на загиналите в борбата против фашизма. С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. започва изграждането на курортна Св. Св. Константин и Елена (Дружба), а от август 1956 г. – и на Златни пясъци.[43] Строежът на нови хотели в Св. Св. Констанин и Елена започва през 1956 г., а курортът е завършен в края на 60-те години на века.

Първата копка в комплекса Златни пясъци е направена през 11 август 1956 г., строежът на хотели се извършва бурно, което води и до известно еднообразие в плановите схеми. [44]

Шестдесетте години на века преминават в бум на строителството и развитието на промишлеността. Първата панелна сграда в града е изградена през 1959 г., а панелни сгради започват да се строят масово от 1962 г. [45] През 1963 г. е открит заводът за манометри „Черно море“, който всъщност произвежда военно оборудване. [46]. През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.[47]

Варна след 1990 г.[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Първите информации за населението на Варна са от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след Освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.). Тогава градът е бил вторият по големина в Княжество България, след Русе. [48] [49] [50] След Съединението Варна губи второто си място и оттогава е третият по население град в България.

Днес във Варна живеят около 5% от населението на страната.[51] Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в България, а населението на общината е 343 704 жители — втора община по население в България.

Спрямо данните на НСИ към 31 декември 2012 г. Варна е населена от 334 870 души, което го поставя града на трето място по големина в страната.

Населението на Варненската агломерация е 475 074 души.[52]

Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст (4192 родени / 3600 починали за 2009 г.).[53]

Район Приморски със своите над 105 000 жители е третият по население район в България, след "Младост" и "Люлин" в Столичната община.[54]

Варна
година 1852 1878 1887 1896 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1982 1990 2001 2007 2009 2011 2012
население 16 000 Повишение 24 555 Повишение 24 830 Повишение 33 687 Повишение 41 419 Повишение 50 810 Повишение 60 536 Повишение 69 563 Повишение 76 954 Повишение 120 345 Повишение 180 110 Повишение 251 654 Повишение 295 038 Повишение 300 913 Повишение 312 889 Повишение 311 465 Понижение 320 837 Повишение 334 870 Повишение 334 744 Понижение
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН


Етнически състав[редактиране | edit source]

Етнически състав в област, община и град Варна
(данни на НСИ за 2011)[55]
Общо Българи Турци Роми Други Без отговор
Област 424 893 371 048 30 469 13 432 5638 4306
Община 311 200 290 780 11 089 3535 3481 2315
Град 303 594 284 738 10 028 3162 3378 2288

Религии[редактиране | edit source]

Във Варна са представени всички религиозни общности в България.

В града и околността се намират множество храмове – както православни, така и на други от разпространените религии в България – арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център.[56]

Храмове и манастири[редактиране | edit source]

Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са:

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността „Евксиноград“. На около 30 km северозападно от Варна се намира действащият манастир „Св. Марина“.

На 15 km североизточно от града се намира националният паметник на културата Аладжа манастир, създаден през XIII век.

Църква Описание Снимка
Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“ На 9 ноември 1879 г. Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно – през 1880 г. (на 22 август) – след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“ 150px
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ Построен с дарението на Одеския жител, руски поданик Параскева Николау, родом от гр. Варна. Строежът на храма, заедно с болницата е започнат през 1859 г. и продължава единадесет години.
„Света Параскева“ Построен през 1785 г. е вторият по старина варненски храм. St. Petka (Varna).png
„Успение Богородично“ Най-старият запазен и действащ православен храм във Варна. Съществува от 1602 г. Uspenie bogorodichno (Varna).png
„Света Петка Българска“ Най-голям след Катедралния. Die kirche sveta petka.jpg
„Свети Атанасий“ Старата митрополитска църква на града. Съществувала в средновековието, но в днешния си вид е построена през 1838 г. на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. St-Athanasius-Church-in-Varna.jpg
Свети Димитър Градежът на сегашния храм св. Великомъченик Димитър Солунски чудотворец започва през 1902 г., и през следващите години е завършен основният му корпус. Камбанарията на черквата и притворната постройка са завършени едва през 1939 г. St. Dimiter.png

Политика[редактиране | edit source]

Кметове на Варна[редактиране | edit source]

От политическите и обществените промени през 1990 г. до днес (2012 г.) Варна е имала трима кметове. Първият от тях, Войно Войнов (СДС), е временно назначен през 1990 г. и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 г., след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Варна е избран Христо Кирчев (СДС), който през 1995 г. е преизбран. На местните избори през 1999 г. за кмет на Варна е избран кандидатът на БСП Кирил Йорданов. На следващите избори през 2003 и 2007 той е преизбран на този пост като независим кандидат, подкрепен от други партии, а на местните избори през 2011 г. — като кандидат на ГЕРБ. Със своите четири мандата той е сред най-дълго управлявалите кметове в България в съвременната история на страната. На 6.03.2013, под натиска на протестиращите варненци, Кирил Йорданов подава оставка. На предсрочните избори за кмет ( 7 юли 2013 г.) кандитатът за кмет от ПП ГЕРБ Иван Портних печели 51,41 % от гласовете на варненци. Кандидатът за кмет Христо Бозов печели 48,59 % от гласовете. На 15 юли 2013 г. Иван Портних се заклева и стъпва в длъжност като кмет на Варна.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Сградата на Община Варна
Областната управа на Варна (ляво) и старата Софийска банка (дясно)
Общински съвет Варна
Партия или сдружение 2007[57] 2011[58]
ГЕРБ 9 16
БСП 9 8
Движение Нашият град 6 3
Ред, законност, справедливост 5 -
ДПС 4 3
Синята коалиция 3 3
Атака 2
Варна утре - 4
други 15 12
Общо 51 51

ОбС, съставен След местните избори през 2003 г. общинския съвет е съставен по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден — Демократическа партия“. [59]

Финанси[редактиране | edit source]

През 2010 г. бюджета на Варна е 213,1 млн. лв, а за 2011 203,7 млн. лева. За 2012 той е 186 млн. 954 хил. лв.[60][61][62]

Общият дълг на община Варна към януари 2012 е 65 млн. лева.

Международно сътрудничество[редактиране | edit source]

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша[63] и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция. Варна е също част от така нареченото движение Конвент на кметовете, с което доброволно се ангажира с повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на територията на града.[64]

Побратимени на Варна градове са:

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Икономическа характеристика[редактиране | edit source]

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната — около 2-3%.[73] По-големите производствени предприятия са:

  • ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1";
  • БулЯрд Корабостроителна индустрия ЕАД[74] — производство на плавателни съдове;
  • Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс;
  • Корабостроителен завод и Кораборемонтен завод „Одесос“ — производство на плавателни съдове и съответно ремонт.
  • Дружба Стил АД — производство на мъжка и дамска конфекция.
  • ″Черно море″ АД — производство на радиолокационна апаратура

Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация в България.[75]

Морска индустрия[редактиране | edit source]

Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12000 души, които заработват около 14-15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от корабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности - „БулЯрд Корабостроителна индустрия” ЕАД (бивша Варненска корабостроителница), Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, „ТЕРЕМ — Флотски арсенал“ АД, „Корабно машиностроене“ АД, „МТГ Делфин“ АД, „Строителен и технически Флот“ АД -Варна. За близо 100-годишното ѝ съществуване в корабостроителницата са построени над 850 кораба, а до края на 2008 сa завършени поръчки за 12 нови кораба, от които два нови, за насипни товари, тип „Супрамакс”, по лиценз на японската компания IHI-Marine United, за турската компания "Дилер шипинг енд трейдинг". Кораборемонтен завод “Одесос” АД е най-големият и най-добре оборудваният в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 бруто регистър тона и възможности за ремонт на кораби до 150 000 бруто регистър тона. „Корабно машиностроене“ АД произвежда разнообразно корабно оборудване (люкови закрития, товарни и палубни механизми, компоненти за кормилни устройства), плавателни съоръжения от бетон и метални конструкции с обем над 75000 тона. „МТГ Делфин“ АД е голямо кораборемонтно и корабостроително предприятие на северния бряг на Варненското езеро, с над 700 души персонал и с възможности за поставяне на док на кораби до 18000 бруто регистър тона, кейове и производствени халета с модерно краново и друго оборудване. „Строителен и технически флот“ АД – Варна разполага с плаващи кранове, дълбачки, смукачки, шалани и друго оборудване за извършване на драгажна (строителна и поддържаща) дейност, добив на инертни материали.

Общо 73 процента от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлизат четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на образовани кадри нараства непрекъснато. Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на Варна следват посока към непрекъснат растеж, както по отношение на приходите от продажби, така и по инвестирани средства за придобиване и придобити дългосрочни материални активи. В структурата на икономиката за 2006 г. с най–голям дял са големите фирми, с 90% от общия брой предприятия, общо 17 614. Малките фирми притежават 1651 предприятия. На територията на Варна са 42 % от всички големи предприятия, работещи в целия планов район. Големите фирми продават през 2006 г. продукция за 3 767 547 лева. Това са и най-крупните инвеститори в региона. В дългосрочни активи са били вложени 1 394 251 лв. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но средните фирми имат по–голям дял в дълготрайни активи.[76]

Търговия[редактиране | edit source]

Сферата на услугите и търговията е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“, "Мандарин" фалирал и закупен от "Пикадили" и "Мамбо"(по-късно "Пикадили експрес"). Заедно с тях днес в града имат филиал всички големи търговски вериги.

Големи търговски центрове:

Други търговски центрове:

  • Market Varna
  • Fullmax Center
  • City Center Asparuhovo
  • Пикадили парк
  • Palah Centre
Pfohe Mall - първият от петте мола в града

Пазари:

Във Варна има няколко централни пазара, специализирани за: плодове и зеленчуци - Пазар "Централен"/Кооперативен пазар/, Пазар "Часовника"/Синия пазар/, Пазар "Чаталджа", Базар "Левски" ; цветя - Пазар за цветя "Чаталджа" и Пазар за цветя "Катедралата"; риба - Рибен пазар "Варна", както и други по-малки квартални пазари. Във Варна има общо над 15 пазара. [79]

Медии[редактиране | edit source]

Днес присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ-обхват, някой от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват Радио Варна , основано през 1933 г. [80] и Радио Браво [81]. Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие в ефира, така и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с БНТ 2 вторият регионален канал на БНТ 1. [82] Местни телевизии са ТВ Варна[83] и Телевизия Черно море[84], чиято аудитория обхваща Варна и цяла Източна България, и Телевизия „Ариел ТВ“, която се разпространява по кабел.[85] [86]

Наред с националните печатни медии, които имаха приложения за региона, във Варна се печатат регионали вестници и списания, като Позвънете[87], Народно дело [88], Черно море [89] и Морски вестник [90], както и списание Морски Свят [91]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Университетската болница "Света Марина"

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина — терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В момента в града се строи кардиологична болница.

Транспорт[редактиране | edit source]

Автомобилен[редактиране | edit source]

През Варна преминава паневропейски транспортен коридор 8.[92] През града преминават Автомагистрала А2 - „Хемус” и Автомагистрала А5 - „Черно море”, част от Паневропейски транспортен коридор 8 и Европейски път E87. Едно от най-големите транспортни съоръжения е Аспарухов мост.

Железопътен[редактиране | edit source]

Железопътна гара Варна обслужвала първата жп-линия в страната. От гарата тръгват различни влакове: - пътнически до селата Аспарухово и Кардам и до градовете Карнобат, Добрич и Шумен; - бързи до София и до Плевен; - ускорен бърз до София.

Въздушен[редактиране | edit source]

Западно от Варна е разположено Летище Варна - третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа[93]. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. Летище Варна разполага с няколко възможности за транспорт до града. Автобусни линии - (409, 8, 9, 109); таксиметрови услуги и коли под наем. Автомобили под наем предлагат международни компании (Thrifty, Budget, Europcar, Sixt) и е една българска фирма (Top Rent A Car).[94]. През пролетта на 2012 г. е открита изцяло обновената писта на летището.

Морски[редактиране | edit source]

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.[95]

Пристанище Варна e разположено на Черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 m. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва Пристанище Бургас.[96]

Обществен[редактиране | edit source]

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото Черноморие, до близките населени места и курорти.

Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии[редактиране | edit source]

Две фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии) [97], „Транстриумф Холдинг" АД [98][99](автобусни линии), а "Автотрейд" ООД.[100] и "Мако" ООД- маршрутните линии. Във Варна има бизо 60 автобусни, 3 тролейбусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии.

Таксита[редактиране | edit source]

Във Варна има няколко големи таксиметрови фирма: "Омега транс" ,"Триумф", "Ласия" , "Варна", "Алфа" и "ОК транс".

Наука и Образование[редактиране | edit source]

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия,училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

Във Варна се намират Институт по Океанология, Център по хидро- и аеродинамика (доскоро институт) към Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" и филиал на Институт по метеорология и хидрология към БАН.

Култура и забавления[редактиране | edit source]

Театър, опера и културни институции[редактиране | edit source]

Държавна опера Варна[редактиране | edit source]

Варна разполага с драматичен театър, детски и куклен театър, както и с един частен театър. Варненската опера е открита на 1 август 1947 г. Операта организира от 2000 г. всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010 г. и „Опера в Летния театър”. Всяка година бива организиран Международният музикален фестивал “Варненско лято”. Варненската опера е гастролирала в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия. През 1999 г. Варненската опера се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си под названието Оперно-филхармонично дружество "Варна". От 28 юли 2010 г. Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество "Варна" са обединени в Театрално-музикален продуценстски център "Варна". След обединението Драматичен театър "Стоян Бъчваров" запазва името си, но Оперно-филхармонично дружество "Варна" се преобразува в Държавна опера-Варна.

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"[редактиране | edit source]

На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов полага основния камък за театрална сграда на пл. "Независимост". На 12 март 1921 г. се открива първият театрален сезон с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена "Филиал", тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа с дарителска кампания. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В проекта на арх. Никола Лазаров на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков. Цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. През 1947 г. новата сграда приютява новосъздадената опера.

Театър "Българан"[редактиране | edit source]

Театър "Българан"

Театър „Българан“ е първият и единствен професионален частен театър на културната карта в гр. Варна и Североизточна България.Първата презентация на проекта БЪЛГАРАН се състоя през 2005 г., в сградата на Военноморския клуб във Варна, където днес изцяло със собствена звукова, светлинна и сценична техника е изградена залата на театъра.

Театър "Българан" не само интерпретира съвременни драматургични текстове, но и формира пространство, в което начинаещи театрали да имат възможност да творят и доказват себе си. В представленията на театъра играят над 60 актьори между които са Стоянка Мутафова, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Камен Донев, Асен Блатечки, Яна Маринова, Пламен Сираков, Герасим Георгиев, Мария Сапунджиева, Йонна Буковска, Красимир Ранков, Стефка Янорова, Мариус Куркински, Мариус Донкин, Елена Петрова и др. Също така, театър „Българан“ така работи съвместно с Драматичните театри от Сливен, Габрово, Хасково, Пловдив, Добрич и Пазарджик. На сцената на театъра се представят както собствени, така и гостуващи постановки. Освен като Отворена сцена, театър „Българан“ е копродуцент на седем сценични продукции. Към днешна дата има продуцирани четири собствени представления, един театрален сериал и четири представления за деца с професионални режисьорски и актьорски екипи. Притежава и собствено звукозаписно студио което технически обезпечава спектаклите.

Фестивален и конгресен център[редактиране | edit source]

Фестивален и конгресен център, изглед от Морската градина

Фестивален и конгресен център - Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най–престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост", фестивала на българския игрален филм „Златната роза”, фестивала на европейските филмови копродукци, международния музикален фестивал „Варненско лято”, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, международния балетен конкурс "Варна", европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота”. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на Морската градина.

Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна[редактиране | edit source]

Дворец на културата и спорта, изглед през нощта

Дворецът на културата и спорта във Варна e комплекс за конгресни, културни и спортни прояви. Разполага с 6 зали, възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, модерен търговски център. Спортно-възстановителният център е обзаведен със сауни, тангентори. Дворецът има търговски център с възможности за отдих и приятно прекарване на свободното време.

Административно към Двореца на културата и спорта e причислен и Летният театър в Морската градина. В Летния театър биват организирани национални и международни прояви.

Национално училище по изкуствата "Добри Христов"[редактиране | edit source]

Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик Добри Христов. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов” е паметник на културата, публична държавна собственост към Министерството на културата. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище.

Музеи[редактиране | edit source]

Варненският Археологически музей заема площ от 2000 m2 и има 32 зали с постоянни изложби: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденска иконопис. Там се намира и най-старото златно съкровище в света, датирано отпреди 4000 години преди Христа. Първите археологически материали са били събрани от Карел Шкорпил и Анание Явашов през 1887 г. На 3 юни 1887 г. с наличните находки уреждат музей в Градската библиотека. Четири години по-късно, по нареждане на тогавашното Министерство на народното просвещение (1892 г.), без желание, варненските дейци са принудени да изпратят сбирката в София, за създаване на централен музей (1893 г). Година по-късно (1894 г.) Карел Шкорпил урежда нова музейна сбирка, която пренася в Девическата гимназия (1895 г.). Дълги години заради нежеланието на министерството да се създават музеи извън София, археологическата сбирка се помещава в приземието на Девическата гимназия. През 1906 г. тържествено в помещение на тавана на гимназията е открит Окръжен музей. През 1993 г. сградата на гимназията е изцяло заета от възстановения Археологически музей.

Издателства[редактиране | edit source]

Галерии[редактиране | edit source]

Градска художествена галерия "Борис Георгиев"[редактиране | edit source]

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на ХІХ в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразувание на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на Борис Георгиев. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал “Варненск лято”, театрални спектакли, модни ревюта.

Други галерии[редактиране | edit source]

  • Галерия "Графит" [103]
  • Галерия "Кавалет"[104]
  • Арт Галерия "Ларго"[105]
  • Галерия "Le Papillon"[106]
  • Галерията на Ева[107]
  • Галерия 8[108]
  • Галерия "Актив арт"[109]
  • Галерия "От-то"[110]
  • Галерия "Буларт"[111]
  • Галерия "Българи"[112]
  • Арт галерия за милосоръдие "Свети лука"[113]
  • Галерия 10[114]
  • Арт галерия "НавилАрт"[115]
  • Галерия "Фоф"[116]
  • Галерия "Art Sensation"[117]
  • Галерия "Ас-арт"[118]
  • Галерия "Теди"[119]
  • Езотерична галерия "Универсум"[120]
  • Галерия "Зограф"[121]
  • Галерия "Тео"[122]
  • Галерия "Юка"[123]
  • Арт галерия "Арета"[124]
  • Галерия "Тагея"[125]
  • Галерия "Арт Маркони"[126]
  • Галерия "Архангел Михаил"[127]
  • Галерия "Вива"

Кина[редактиране | edit source]

Филми, снимани във Варна[редактиране | edit source]

  • Фаталната запетая (1979)

Библиотеки и Читалища[редактиране | edit source]

  • Регионална библиотека „Пенчо Славейков“[128]
  • Народно читалище „Просвета 1927“[129]
  • Народно читалище „Христо Ботев“
  • Народно читалище „Възрождение“
  • Народно читалище „Варненски будители“
  • Народно читалище „Пейо Яворов“
  • Народно читалище „Отец Паисий“ (Маековски)
  • Народно читалище „Васил Левски“
  • Народно читалище „Асен Златаров“
  • Народно читалище „Прогрес“
  • Народно читалище „Елин Пелин“
  • Народно читалище „Искра“
  • Народно читалище „Христо Смирненски“
  • Народно читалище „Цар Борис III“
  • Народно читалище „П. Р. Славейков“

Сцени на открито[редактиране | edit source]

  • Сцена "Раковина"
  • Сцена "Амфитеатър"
  • Летен театър
  • Лятно кино(в ОСРК "Младост")

Редовни събития[редактиране | edit source]

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Спорт[редактиране | edit source]

Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център за плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с въже /бънжди/.

Спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Обновеният олимпийски басейн в Плувен комплекс "Приморски"
  • ОСРК "Младост"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса и бадминтон (в строеж)[130]; ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино/[131]
  • ОСК "Морска градина"/1 футболно, 1 волейболно игрище; 1 тенис корт/[132]
  • ОСК "Аспарухов парк"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище/[133]
  • ОСК "Чайка"/1 футболно, 1 баскетболно игрище/[134]
  • СК "Технически университет"/1 футболно - стандартни размери, 3 футболни, 1 баскетболно игрище/[135]
  • Спортни игрища "Гранд спорт арена"
  • СК "Тринити парк"/1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище; игрища за бадмингтон и футзал; 1 тенис корт; зала за фехтовка/[136]
  • СК "Простор"/тенис кортове; футболни, волейболни, баскетболни и хандбални игрища/
  • СК "Локомотив"/футболен стадион + 3 футболни игрища; лекоатлетическа писта; щурмова стълба/[137]
  • СК "Спартак"/футболен стадион + 2 футболни игрища/[138]
  • Стадион "Варна" /в строеж/
  • Стадион "Тича"
  • Стадион "Владиславово" /в преизграждане/
  • Плувен комплекс "Приморски"/2 открити, 1 закрит (в строеж)[139] басейн; фитнес&спа център/
  • Плувен комплекс "Младост" /дом "Младост"/
  • Басейн "Делфини"
  • Гребна база "Аспарухово"
  • Конна база "Виница"
  • Дворец на културата и спорта

Забележителности[редактиране | edit source]

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Археологически музей (Варна) и Военноморския музей.

Праисторически и антични[редактиране | edit source]

Римските терми на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на II век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 m, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. m. Баните са робитили до края на III век. През XIX век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 г. Стамболовистите затварят и изтезават в термите Петко войвода. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти.

Морска градина и други паркове[редактиране | edit source]

Sea Garden entrance.JPG

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m2, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.

В Морската градина са разположени Варненският Аквариум и Делфинариумът.

Така наречената и силно оспорвана от гражданите "Алея първа" /проект/ е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциумъат „Алея първа“ обединяващ всички концесионери на варненските плажове - „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. [140] През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ /групировката ТИМ/. От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площта от 118 декара на варненския бряг.[141] Проектът се поддържа от държавната власт - всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество.[142], [143]

В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк Златни пясъци със скалния Аладжа манастир. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк Витоша.

Други[редактиране | edit source]

Статуя в парка на резиденция Евксиноград

Със своите 800 декара паркът резиденция Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център, го правят желано място за посещение и отдих. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена.

  • Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула. Намира се в централната част на Морската градина.
  • Железопътната гара във Варна е изградена по проекта на железопътната гара в Бургас. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение.
  • Фестивален и конгресен център

Личности[редактиране | edit source]

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Константин Тотев, Валентин Плетньов: Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Вyzаntinе аrt: Сhristiаn rеliсs frоm Vаrnа rеgiоn 11th-14th сеnturiеs. Варна, Славена, 2011.
  • Симеон Кулиш: Варненската комуна (29 декември 1919 - 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между "Давид и Голиат". - Минало, 2011, № 3,
  • Ангел Дюлгеров: Паралелни светове. Варна, Славена, 2011.
  • Борислав Дряновски: Кметовете на Варна. Част 2: 1903-1923. Варна, Славена, 2011.
  • Ангел Дюлгеров: Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели. Варна, Славена, 2011.
  • Петър Стоянов: Варна между двете световни войни 1919-1939. Варна, Стено, 2003.
  • Томова, Красимира и Бозова, Тинка: Кметовете на Варна, Варна:МС, 2010. ISBN: 978-954-8493-12-3
  • Пасков, Емил Величков: Варна — архитектура, архитекти, Варна : МС, 2009. ISBN: 978-954-92262-2-5

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kostov, R., Pelevina, O.. COMPLEX FACETED AND OTHER CARNELIAN BEADS FROM THE VARNA CHALCOLITHIC NECROPOLIS: ARCHAEOGEMMOLOGICAL ANALYSIS (pdf). // Proceedings of the International Conference of Geoarchaeology and Archaeomineralogy, 2008. Посетен на 9 април 2013.
  2. Как Варна стана морската столица
  3. Информация за град Варна
  4. Строителна компания Игал, информация за град Варна
  5. План за защита на населението при бедствия, община Варна
  6. http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321
  7. http://www.vladislavovo.bg/bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=952 Демографска характеристика на район Владислав Варненчик
  8. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I ( А – З ). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 121.
  9. Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001
  10. История на Варна
  11. Музейна библиотека – Варна
  12. Музейна библиотека – Варна
  13. http://varna.info.bg/middle_ages.htm
  14. История на Варна, varna-bg.com
  15. История на Варна, varna-bg.com
  16. Икономика и инфраструктура
  17. Кръстьо Мирски
  18. Първите ни кораби “България” и “Борис” поемат за Цариград през 1894 г., в.Монитор, 10.4.2005 г.
  19. http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm
  20. Стара Варна на границата между две столетия, Петър Стоянов, ИК „Стено“ 1995 г.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  22. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 29
  23. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 29
  24. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 37
  25. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 31
  26. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 33
  27. а б Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 36
  28. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 76
  29. а б Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 77
  30. Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 79
  31. а б Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 87
  32. Хронология 1944-1947
  33. Информационен бюлетин град Сталин г. I, 2, 1.IX 1955 стр. 22
  34. Кметове на Варна, Томова, Красимира с. 118
  35. Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 119
  36. (Териториален държавен архив, Варна, ф. 65 оп.4 а.е. 9, л.3)
  37. ИБ гр. Сталин г.II ,3 юни 1956, стр. 29
  38. Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 128
  39. Музей за най-нова история, Варна Инд N 18818/А, Информация на Гина Димова, съпруга, С., 15.X.1996, стр. 1
  40. Кметове на Варна, Томова, Красимира стр. 124
  41. http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
  42. Музей за най-нова история, Варна Инд N 18829
  43. Варна – архитектура, архитекти, стр. 72
  44. Варна – архитектура, архитекти, стр. 74
  45. Варна – архитектура, архитекти, стр. 76
  46. Години на непрекъснат възход Варна 1963, 11
  47. Справка за гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна към 22.04.1975 г.. // Национален регистър на населените места. НСИ, 2010. Посетен на 5 ноември 2010.
  48. История на София
  49. Populstat
  50. Население – градове в България (1887-1946) – „БАН“
  51. Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване
  52. Национален статистически институт - население към 01.02.2011 г.
  53. [1]
  54. http://primorski-varna.com/primorski/ Най-големия по територия и население район в България.
  55. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Посетен на 20.02.2012.
  56. Варненски будистки център
  57. ЦИК, резултати от местни избори 2007 г.. // Посетен на 19.02.2012.
  58. ЦИК, резултати от местни избори 2011 г.. // Посетен на 19.02.2012.
  59. Резултат за избор на общински съветници - ЦИК
  60. http://www.varnautre.bg/misia_varna/29826-burgas_vodi_varna_s_200_lv_na_glava_ot_naselenieto
  61. http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=22727:-2012&catid=35:2009-03-18-08-06-40
  62. http://www.moreto.net/novini.php?n=160370
  63. Генерално консулство на Полша
  64. Бургас ще пести енергия ударно, вестник Капитал, 27 ноември 2011
  65. Вилиана Иванова. Делегация от побратимения датски град Алборг гостува във Варна. // Народно дело 237 (14 окт. 1998). с. 1.
  66. Георги Венин. Варна се побратимява с Дордрехт. // Черно море 269 (15 ноем. 2000). с. 4.
  67. Варна продължава приятелството си с Дордрехт. // Черно море 58 (12 март 2000). с. 3.
  68. Dimityr Kostow. Подписаха се меморандуми за побратимяване с Хамбург и Киев. // Народно дело 190 (15 авг. 2003). с. 4.
  69. а б в г Варна посреща делегации от побратимени градове. // Черно море 51 (4 март 2008). с. 3.
  70. Румяна Цанева. Малмьо-шведския побратим на Варна. // Варна експрес 111 (18 май 1993). с. 5.
  71. Веселина Маринова. Новосийск ще е 15-ият град-побратим на Варна. // Черно море 139 (20 юни 1997). с. 1.
  72. Вилиана Иванова. Варна възстановява връзките с финландския град побратим Турку. // Народно дело 126 (4 юни 1998). с. 1.
  73. Безработицата във Варна е около 2%. // EXPERT.BG, 2007. Посетен на 26 октомври 2007.
  74. Официален сайт на "БулЯрд" Корабостроителна индустрия ЕАД
  75. Варна търси модел за растеж, www.capital.bg от 21 мар 2012, видяно на 24 април 2012; Цитат: Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.
  76. Концепция за икономическо развитие на общините
  77. Открит е първият мол във Варна
  78. Молът за майки и деца отваря врати на 1 юни
  79. Официален сайт на "Пазари" ЕАД
  80. Официален сайт на Радио Варна
  81. Радио Браво
  82. БНТ Море
  83. Телевизия Варна
  84. Телевизия Черно море
  85. Ариел ТВ
  86. </ref История на ТВ Варна
  87. Вестник Позвънете
  88. Вестник Народно дело Вестник Народно Дело
  89. Вестник Черно море
  90. [2] Сайт и архив на Морски вестник]
  91. Сайт на списание Морски Свят
  92. ((en)) http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
  93. Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
  94. Статия от в. Стандарт, 30 май 2007.
  95. „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006
  96. 3,5 млн.тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината, видяно на 27 януари 2012
  97. http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]
  98. „Транстриумф Холдинг“ АД
  99. http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=760334 "Градски транспорт" става единственият превозвач за Варна]
  100. http://www.vw-varna.com/ Официален сайт на "Автотрейд" ООД]
  101. [3]
  102. [4]
  103. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  104. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  105. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  106. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  107. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  108. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  109. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  110. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  111. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  112. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  113. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  114. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  115. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  116. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  117. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  118. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  119. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  120. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  121. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  122. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  123. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  124. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  125. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  126. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  127. Страница на галерията в сайта на дирекция "Култура" към Община Варна
  128. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
  129. Народно читалище „Просвета 1927“
  130. [5]
  131. [6]
  132. [7]
  133. [8]
  134. [9]
  135. [10]
  136. [11]
  137. [12]
  138. [13]
  139. [14]
  140. Кои сме ние - Алея Първа
  141. Седем бала вълнение на „Алея първа“
  142. Граждански проект "Трасиране на бреговата линия до 1979 г."
  143. "Изчезнаха" 108 дка от Морската градина
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.