Васил Шарков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Шарков
български просветен деец

Роден
Починал
1965 г. (81 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Васил Шарков в Общомедия

Васил Тодоров Шарков е български просветен деец и краевед.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1883 година в село Килифарево, Търновско. Произхожда от богато семейство. През 1904 г. завършва гимназия в Търново, след което за кратко учителства в Ловешко. От 1905 до 1911 г. учи в Софийския университет, където завършва славянска филология. Учителства във Враца и Казанлък (1910 – 1911).

Участва в Балканските войни от 1912 – 1913 г. За бойни заслуги е произведен в чин подпоручик (от запаса). След демобилизацията отново е учител в Казанлък. През 1914 г. е преместен в Дупница. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи в Четиринадесети пехотен македонски полк. След войната се завръща в Дупница, където е избран за председател на дружеството на запасните офицери. През 1926 г. е назначен за помощник училищен инспектор за Петричко.

Васил Шарков през Първата световна война

Установява се в Горна Джумая, където живее и работи.[2] По негова инициатива през 1929 г. в града се създава археологическа сбирка и археологическо дружество „Скаптопара“ към читалище „Съгласие“. Занимава се с краеведска дейност. През 1930 г. издава книгата „Град Горна Джумая. Минало и днес“, която е ценен източник за историята на града. През 2005 г. излиза второ фототипно издание на книгата. Уредник е на списание „Пирин“, излизало в Горна Джумая през 1929 – 1932 г.[3][4]

Умира през 1965 година в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Теодосий, Килифарски отшелник, манастиря му и Килифарево: Сказка, Кооп, София, 1914 г.
  • 14 пехотен Македонски полк във войната за обединението на българите през 1915 – 1918 г., Арм. воен.-изд. фонд, София, 1922 г.
  • Нов правописен речник: Състав. според нов офиц. правопис, Мижоров, Дупница, 1924 г.
  • Град Горна Джумая: Минало и днес, Горноджумайско гр. общин. управл., Арм. воен.-изд. фонд, София, 1930 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 441.
  2. Държавен архив, Благоевград – фонд на участниците в националноосвободителните борби.
  3. Душков, Живодар. Български периодични издания със заглавия ороними, Част ІІ. 1878 – 1919, в: Научни трудове на Русенския университет – 2010, том 49, серия 6.2, стр. 163.
  4. Кантуров, Иван. „Периодичният печат в Пиринския край, 1903 – 1944“. – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 108 – 110.