Василий ІІ Българоубиец
| Василий II | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Василий ІІ и Константин VIII (номизма) | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 976 - 1025 | |
| Роден | 958 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 15 декември 1025 | |
| Константинопол | ||
| Династия | Македонската династия | |
| Баща | Роман II | |
| Майка | Теофано | |
Василий II Българоубиец (гръцки: Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος), наричан още Багренородни е византийски император от Македонската династия, управлявал (976 – 1025), син на император Роман II и Теофано.
След смъртта на Роман II започва формално управлението на Василий II и брат му Константин VIII. Фактически обаче, държавата се ръководи от регенти, двама от които — Никифор II Фока и Йоан I Цимисхи, дори успяват да се провъзгласят за императори един след друг. При управлението на Никифор II Фока двамата братя са били сгодени за принцеси от рода на българския цар Петър I, но до брак не се стига.
Съдържание |
Управление [редактиране]
Когато през 976 г. Цимисхий умира, все още младите Василий II и Константин VIII остават единствени императори, но фактическото управление на държавата се поема от евнуха Василий - незаконно роденият син на Роман Лакапин. След като Василий II навършва 18 години, той отстранява своя съименник, изобличен в заговор, изоставя дворцовия живот на развлечения и поема управлението на държавата. Започва да води суров монашески живот и никога не се оженва.
Бунтове и стабилизация [редактиране]
Василий II управлява почти половин век. Проявява се като един от най-способните византийски императори. Успява да се справи с вътрешните междуособици и да стабилизира финансите на държавата. Полага големи грижи за армията и свободното селско население, което защитава от посегателствата на феодалите "динати". В Анадола потушава бунтовете на военачалниците Варда Склир (979) и Варда Фока (989) представители на едрата поземлена аристокрация, чиито права и влияние императорът се опитвал да ограничи.
През 995 г. Василий II води успешен поход срещу арабите-фатимиди, които преди това са нахлули в Сирия. Начело на 40 хилядна армия императорът отблъсква врага на тяхна територия и достига до Емеса, но силите му се оказват недостатъчни за кампания към Палестина и Светите земи. Вместо това той решава да насочи усилията си за покоряването на Балканите.
Василий сключва съюз и сродява сестра си Анна с княза на Киевска Рус Владимир I, който приема християнството, започва покръстването на народа си, връща крепостта Херсон на Византийската империя и изпраща контингент от 6000 души като военна помощ на Василий II, т.нар. "варяги".
Византийско-българската война [редактиране]
Едно от най-значимите постижения на император Василий II е завоеванието на Българското царство. Ромеите успяват да установят своята власт на север от Балкана и да покорят останалите свободни след похода на Цимисхий западни български земи. Това става след дълги и упорити борби в които Василий II често лично превожда войската си, макар в първите походи да търпи неуспех поради неопитност.
През лятото на 986 г. армията водена от Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта Средец. Императорът е принуден да се оттегли и търпи големи загуби в поражението си в засадата при Траянови врата, където живота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. В следващите години българите си възвръщат Мизия и предприемат настъпление в Централна Гърция. Въпреки това в едно от сраженията ромеите успяват да пленят цар Роман. Като водач на българите изпъква способният военачалник Самуил, обявил се по-късно за цар. През 1000 г. Василий II започва нова кампания която се увенчава с повече успех. Империята отново завоюва североизточна България. В следващите години войната продължава с променлив успех, който все по-често минава на ромейска страна.
През 1014 г. в битката при Ключ Василий ІІ побеждава армията на българския цар Самуил, след което ослепява 15 000 пленени български войници, като на всеки 100 оставя по един едноок за да води останалите. Когато спасилият се с бягство Самуил научил за жестоката постъпка, той починал като видял гледката на свойте войници. Тези събития обричат Българското царство на гибел. Четири години по-късно византийският император успява да сломи последната съпротива на наследниците на Самуил - цар Гаврил-Радомир и цар Иван-Владислав, в резултат на което България попада под византийско господство за около 150 години. В същото време Василий II запазва автокефалността на Охридската архиепископия.
Завладяването на България е голяма победа за императора, който се радва на небивал авторитет сред войската. Той е възхваляван от тях като Българоубиеца.
В последващите години на управлението му империята предприема редица походи в Южна Италия, Крим, Армения и Грузия. Постигнати са известни териториални разширения, но нови мащабни завоевания не се осъществяват. Когато Василий II умира, Византия се намира в цялостен разцвет, населението възлиза на 18 млн. души, годишния приход на държавата е 7 млн. златни номизми, а в хазната са събрани над 14 млн..
Тъй като Василий ІІ няма потомство след смъртта му начело на империята застава неговия брат Константин VIII Порфирогенет.
Извори [редактиране]
- Михаил Псел „Хронография“
- Лъв Дякон „История“
- Скилица-Кедрин „Кратка история“ (ГИБИ т. VI)
- Яхия Антиохийски „История“
Литература [редактиране]
- Paul Stephenson. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer, Cambridge 2003
Външни препратки [редактиране]
- Catherine Holmes, Basil II (A.D. 976-1025) биография на английски
- Хронологията на византийските императори на български език можете на да намерите на [1]
- За пълните текстове на повечето от посочените съчинения на руски език публикувани в Интернет виж. адресите на сайтовете на [2]
| Йоан I Цимисхи | → | император на Византийската империя (10 януари 976 – 15 декември 1025) | → | Константин VIII |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
