Василий Аргир
| Василий Аргир | |
| Роден |
около 970 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Пулхерия Аргира Роман III Аргир Мария Аргира |
| Деца | Елена Аргира |
Василий Аргир (на средногръцки: Βασίλειος Ἀργυρός) е византийски аристократ, брат на император Роман III Аргир.[1]
Според историята на Йоан Скилица Василий Аргир е стратегът на Самос, пратен да потуши бунта на лангобардите в Италия около 1010 – 1011 г.[2] Възможно е обаче Скилица да е объркал Василий Аргир с неговия съвременник Василий Месардонит, който се споменава в изворите като катепан на Италия.[3] От друга страна, Василий Аргир вероятно е бил флотският командир, изпратен да помогне на Месардонит в потушаването на бунта в Италия[4] Съществува и теория, според която Василий Аргир и Василий Месардонит са една и съща личност.[5] Василий Аргир е отзован от Италия около 1017 г., а през 1022 г. той се споменава като първи катепан на Васпуракан – бившата арменска държава, която е подчинена от император Василий II през 1021 – 22. От тази длъжност Аргир е отстранен поради некомпетентност и на негово място е назначен Никифор Комнин.[6] За по-нататъшното развитие на кариерата му може да се направят изводи от информацията, съдържаща се в един негов печат, открит в Преслав, на който той е споменат като патриций и стратег на Тракия.[2]
Семейството на Василий Аргир е използвано за уреждане на отношенията на империята с източните ѝ съседи. През 1032 г. неговата дъщеря Елена е омъжена за грузинския цар Баграт IV като част от условията за прекратяване на войната между Византия и Грузия, договорени от грузинската царица майка Мириам по време на гостуването ѝ в Контантинопол през същата година.[7] Йоан Скилица от своя страна споменава синовете на Василий Аргир като архонти, които живеели в тема Анатоликон в средата на XI в.[1] Друга дъщеря на Василий Аргир, чието име не е запазено, е омъжена за военачалника Константин Диоген и ражда бъдещия император Роман IV Диоген.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Kazhdan 1987, с. 69.
- ↑ а б Cheynet & Vannier 2003, с. 72.
- ↑ Holmes 2005, с. 190.
- ↑ Holmes 2005, с. 505.
- ↑ Kazhdan 1987, с. 70; PmbZ, Basileios Mesardonites Argyros (#21090).
- ↑ Според някои Василий е отстранен от управлението на Васпуракан около 1023 г. (виж: Cheynet & Vannier 2003, с. 72) Според Мохов Никифор Комнин е поставен за катепан още през 1021 (виж Мохов 1997, с. 26)
- ↑ Skylitzes, с. 357.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мохов, Антон Сергеевич (1997). Командный состав византийской армии в правлении Константин VIII, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/3281/2/adsv-28-03.pdf
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Kazhdan, Alexander (1987). Some Notes on the Byzantine Prosopography of the Ninth through the Twelfth Centuries. – Byzantinische Forschungen, 12, 63 – 76
- Holmes, Catherine (2005), Basil II and the governance of Empire (976 – 1025). Oxford University Press. ISBN 0-19-927968-3
- Wortley, John (ed) (2010). John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811 – 1057. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-76705-7, https://books.google.com/books?id=vGE8Xq832A0C
- ((fr)) Cheynet, J.-C.; Vannier, J.-F. (2003). Les Argyroi. – Zbornik Radova Vizantološkog Instituta, 40, 57 – 90, ISSN – 9888 0584 – 9888, архив на оригинала от 23 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110723081532/http://doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2003/0584-98880340057C.pdf
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Basileios Mesardonites Argyros (#21090). – Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/view/PMBZ/PMBZ23243, посетен на 23 септември 2019