Василий Архипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Архипов
съветски вицеадмирал
Роден: 30 януари 1926
Зворково, Московска област, СССР
Починал: 19 август 1998
Железнодорожний, Московска област, Русия

Василий Александрович Архипов е съветски военноморски офицер, вицеадмирал.

Младежки години[редактиране | edit source]

Роден е в селско семейство в с. Зворково (днешен Орехово-Зуевски район) Московска област. Баща - Александър Николаевич Архипов, майка - Мария Николаевна, съпруга - Олга Григориевна, преподавател.

Следва в Тихоокеанското висше военноморско училище през 1945 г. Участва във войната с Япония на траулер като курсант-дубльор на командира на БЧ-1 (бойна част 1). След завършване на Втората световна война е прехвърлен във Военноморското училище в Баку, което завършва през 1947 г.

Военна служба[редактиране | edit source]

Службата си във Военно-морския флот на СССР изкарва на офицерски длъжности на подводни лодки в Черноморския, Северния и Балтийския флот.

Авария с подводница „К-19“[редактиране | edit source]

През лятото на 1961 г. участва в поход с подводницата „К-19“ в качеството си на дубльор на командира. На 4 юли възниква авария с риск да избухне ядрен взрив. По време на ликвидацията на аварията на лодката възниква конфликт — няколко офицери застават срещу командира си капитан 2 ранг Николай Затеев заради решението му да потопи лодката и да евакуира екипажа на остров Ян Майен. В сложната ситуация командирът трябва да вземе твърди мерки, за да избегне избухването на бунт на борда на подводницата. Той заповядва на командира на БЧ-2 (бойна част 2) капитан-лейтенант Мухин да изхвърли в морето наличното стрелково оръжие на борда, като остави оръжие само за него, за старпома Енин, капитан 2 ранг Андреев, дубльора на командира Архипов и за себе си. Така Архипов в конфликта застава на страната на командира. Както и другите офицери и екипажа Архипов също е облъчен.

Участие в Карибската криза[редактиране | edit source]

От декември 1961 г. е началник-щаб на 69-та бригада подводни лодки, разквартирована в Сайда-Губа. От 1 октомври в рамката на операция, започнала в хода на Карибската криза, бригадата се отправя към бреговете на Куба, като при това на командването не са дадени никакви точни указания относно използването на ядрено оръжие, с което подводниците са били въоръжени. Преди отплаване Архипов повдига въпроса към заместник-командвaщия на ВМФ Фокин: "Не е ясно, другарю адмирал, защо взимаме с нас ядрено оръжие. Кога и как ще го използваме?" Адмирал Фокин не можал да даде отговор на този въпрос, а началникът на щаба на Северния флот отговорил, че оръжието може да се използва при нападение върху подводницата, причиняващо повреди в корпуса, или по специална заповед от Москва.

Капитан 2 ранг Архипов участва в похода на подводна лодка „Б-59“ (Проект 641 „Фокстрот“) с ядрено оръжие на борда като най-старши на борда. На 27 октомври 1961 г. група от 11 есминци на ВМС на САЩ начело със самолетоносача „Рандолф“ ги обкръжава близо до Куба. Освен това лодката била обстрелвана от самолети, а по данни от съветска страна били използвани и дълбочинни бомби. Знае се, че капитанът на подводницата Валентин Григориевич Савицки е искал да използва ядрено торпедо. Архипов запазва самообладание, взема под внимание сигналите, които си разменяли американските кораби, и спира Савицки. В резултат на това подводницата изпраща сигнал със следното съдържание: „Прекратете провокацията!“, в резултат на което самолетите се изтеглят и обстановката малко се нормализира.

В книгата на Александър Мозговой „Кубинска самба с квартет Фокстрот: съветските подводни лодки по време на Кубинската криза 1961 г.“, издадена през 2002 г., участник в тези събития лансира версията, че капитанът на подводницата загубва самообладание, а други 2 офицери, включително Архипов, го успокояват. По други данни против изстрелването на торпедото с ядрена глава е само Архипов.

На конференция в Хавана на 13 октомври 2002 г., посветена на 40-тата годишнина от Кубинската криза Робърт Макнамара (американски министър на отбраната по нейно време) казва, че ядрената война тогава е била по-вероятна, отколкото се е считало по-късно. Томас Блентън от Университета „Джордж Вашингтон“, гр. Вашингтон заявява, че мъж с фамилия Архипов е спасил света.

Служба след Карибската криза[редактиране | edit source]

След приключването на Карибската криза Архипов продължава своята служба на същата длъжност. През ноември 1964 г. е назначен за командир на 69-та бригада подводни лодки. След това командва 37-ма дивизия подводни лодки.

През декември 1975 г. получава званието контраадмирал, като е назначен за началник на Каспийското висше военно-морско училище „Киров“, Баку. Тази длъжност заема до ноември 1985 г. На 10 февруари 1981 г. получава званието вицеадмирал.

Последни години[редактиране | edit source]

След излизане в резерва живее във вилно селище Купавна (микрорайон на гр. Железнодорожний от 2004 г.), Московска област. Става председател на Съвета на ветераните на град Железнодорожний. Умира през 1998 г. Погребан е в гробището на града.

През 2003 г. е награден посмъртно с националната награда на Италия - Премия на Ротондата „Ангелите на нашето време“ за проявената смелост, мъжество и издръжливост при екстремални условия. Наградата е връчена на неговата вдовица през януари 2005 г.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Василий Александрович Архипов“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.