Василий Блохин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Михайлович Блохин
Генерал от НКВД
Василий Михайлович Блохин 
Роден: декември 1895
Гавриловское, Русия
Починал: 3 февруари 1955
Москва, Русия

Василий Михайлович Блохин (1895-1955) е деятел на съветските органи за сигурност по времето на управлението на Йосиф Сталин, който собственоръчно е разстрелял десетки хиляди жертви на режима (може би 50 000?).

Блохин е син на беден селянин, който е останал без начално образование. През Първата световна война служи в царската армия и става унтерофицер. След Октомврийската революция постъпва в Червената армия. От 1921 г. е член на болшевишката партия и служи в органите за сигурност - ВЧК, ОГПУ, НКВД, МГБ. През 1926 г. става комендант в главната квартира на Лубянка. Задачата му е да разстрелва врагове на народа и противници на съветската власт. Изпълнява тази професия до 1953 г. и дотогава този специалист израства до чин генерал-майор. Кавалер е на седем съветски ордена.

Хладнокръвният палач изпълнява задължението си с умение и размах. Той винаги носи със себе си куфар с немски пистолети Валтер, защото руските нагани бързо прегрявали. Докато двама помощници държат завързаната жертва, облеченият с касапска кожена престилка и дълги над лактите ръкавици Блохин я застрелва в тила (той винаги внимава да не си изцапа униформата). Рекордът му е бил 300 разстрела за 10 часа. Като един от най-резултатните палачи, по време на сталинските чистки през 1930-те години на него е поверено разстрелването на видните осъдени лица, като например Михаил Тухачевски, Йона Якир, Йероним Уборович, Николай Ежов. Известен е с участието си в масовата екзекуция на пленените през 1939 г. полски офицери, т.нар. Катинско клане. Край Катин и в други лагери през април-май 1940 г. Блохин разстрелва за 28 дни собственоръчно 7000 души. По нареждане на Сталин, от април 1940 г. Блохин получава ежемесечно премия към заплатата си заради неговото усърдие при организацията и изпълнението на специални задачи.

На 2 април 1953 г. Блохин е уволнен от МГБ по здравословни причини. На 23 ноември 1954 г. е лишен от званието генерал-майор, защото се е дискредитирал по време на работата си в органите и е недостоен за званието. Той се пропива и умира на 3 февруари 1955 г. Според някои се е самоубил. Погребан е в престижното московско Новодевическо гробище, недалеч от гробовете на Гогол, Чехов, Маяковски и други светила на руската култура. Наблизо е погребан през 1941 г. прахът на втория по резултатност палач на НКВД Петър Магго, който е разстрелял около 10 000 души.

Блохин е имал съпруга и една дъщеря. Те твърдят, че той е бил много грижовен съпруг и баща. Нямали представа какви са били служебните му задължения и научили за тях едва след смъртта му, по времето на управлението на Никита Хрушчов.

Източници:[редактиране | edit source]