Василий Зайцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Зайцев
Гвардейски капитан
Снайпер Герой Советского Союза Василий Зайцев объясняет новичкам предстоящую задачу. Сталинград. Декабрь 1942 г.jpg
Съветски снайперисти, декември 1942 г. Василий Зайцев е първият отляво
Информация
Години на служба 1937 - 1939; 1942 - 1945
Служил на Flag of the Soviet Union.svg Съветски съюз
Род войски Red Army flag.svg Червена армия
Войсково поделение пехотни войски
Войни

Германо-съветска война


Роден
Починал
Националност Flag of Russia.svg Руснак
Василий Зайцев в Общомедия

Василий Григориевич Зайцев (на руски: Васи́лий Григо́рьевич За́йцев) е съветски офицер, снайперист от времето на Втората световна война, герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Василий Зайцев е роден в с. Еленинка, Оренбургска губерния (днес Карталински район, Челябинска област), Русия на 23 март 1915 г.[2]

По време на битката при Сталинград, между 10 ноември и 17 декември 1942 г., Зайцев елиминира 225 военни от Вермахта и неговите съюзници, включително 11 снайперисти.[2] Военното му звание по онова време е младши лейтенант.

Раняване, тежки операции и завръщане в армията[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1943 г. при взрив на мина е тежко ранен и впоследствие губи зрението си. На 10 февруари 1943 г. след няколко успешни операции, направени в Москва, професор Владимир Петрович Филатов връща зрението му. Зайцев се връща в армейските редици и оглавява снайперистка школа, командва артилерийски взвод, а след това е командир на рота. Участва в освобождаването на Донбас, битката за Днепър, бие се край Одеса и Днестър. През май 1945 г. капитан Зайцев се връща в Киев и постъпва в болница.

Известно е също, че снайперистите, които е обучил Зайцев, унищожават повече от 3000 противници.[3] Смята се, че е изрекъл фразата: „Зад Волга за нас няма земя“ (всъщност Зайцев озаглавява по този начин личните си записки).[4]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гвардейски капитан Зайцев умира в Киев на 15 декември 1991 г. Тленните му останки са пренесени на „Мамаев курган“ край Волгоград на 31 януари 2006 г.[5]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на кап. Зайцев в Киевското военно гробище.

Отражение в киното[редактиране | редактиране на кода]

Зайцев става герой в игрални филми:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сега Челябинска област
  2. а б ((ru))  Герой Советского Союза Зайцев Василий Григорьевич. // warheroes.ru. Посетен на 03 февруари 2015.
  3. ((en)) Kaplan, Philip. Rolling Thunder: A Century of tank Warfare. Pen and Sword, 2013. ISBN 9781781592434. с. 89. Посетен на 04 февруари 2015.
  4. ((ru))  Записки снайпера, автор Василий Зайцев. // bookz.ru. Посетен на 04 февруари 2015.
  5. ((ru))  Легендарного снайпера перезахоронили на Мамаевом Кургане. // lenta.ru. Посетен на 03 февруари 2015.
  6. ((ru))  Снайпер Вася отстрелялся под Сталинградом. Вне конкурса. // в-к Комсомольская правда. Посетен на 03 февруари 2015.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]