Василий Зайцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Григориевич Зайцев
23 март 1915 - 15 декември 1991
Vasily.Zaitsev.jpg
Василий Зайцев в Сталинград, октомври 1942
Място на раждане Flag of Russia.svg Еленинка, Русия, СССР
Място на смърт Flag of Ukraine.svg Киев, Украйна
Служил на Flag of the Soviet Union.svg Червена армия
Години на служба 1942 - 1945
Звание капитан
Битки Втора световна война
Отличия Герой на Съветския съюз
Орден Ленин
Орден на Червеното знаме
Орден на Отечествената война, Първа Степен
Медал за защитата на Сталинград
Медал за победата над Германия

Василий Григориевич Зайцев (на руски: Васи́лий Григо́рьевич За́йцев) е съветски офицер, снайперист от времето на Втората световна война, герой на Съветския съюз.

Роден е в с. Еленинка, Оренбургска губерния (днес Карталински район, Челябинска област), Русия на 23 март 1915 г., починал и е в погребан в Киев, Украйна на 15 декември 1991 г., препогребан е във Волгоград на 31 януари 2006 г.

По време на Битката при Сталинград, между 10 ноември и 17 декември 1942 г., Зайцев елиминира 225 военни от Вермахта и неговите съюзници, включително 11 снайперисти. Военното му звание по онова време е младши лейтенант. Преди Сталинградската епопея - до 10 ноември, унищожава 11-ма войници със стандартна карабина винтовка Мосин, а до края на войната постига 400 проверени попадения.

През януари 1943 г. при взрив на мина е тежко ранен и впоследствие губи зрението си. На 10 Февруари 1943 г. след няколко успешни операции, направени в Москва, професор Владимир Петрович Филатов връща зрението му. Зайцев се връща в армейските редици и оглавява снайперистка школа, командва артилерийски взвод, а след това е командир на рота. Участва в освобождаването на Донбас, битката за Днепър, бие се край Одеса и Днестър. През май 1945 г. капитан Зайцев се връща в Киев и постъпва в болница.

Известно е също, че 28-те снайперисти, които е обучил Зайцев, унищожават повече от 3000 противници. Смята се, че е изрекъл фразата: "Зад Волга за нас няма земя" (всъщност Зайцев озаглавява по този начин личните си записки).

Зайцев става герой в игрални филми:

Гвардейски капитан Зайцев умира в Киев на 15 декември 1991 г. Тленните му останки са пренесени на „Мамаев курган“ край Волгоград на 31 януари 2006 г.