Василий Зуев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Василий Фьодорович Зуев (на руски Василий Фёдорович Зуев) (1(12) януари 1754, Санкт Петербург - 7(18) януари 1794, пак там) руски учен-биолог, пътешественик, академик от Руската академия на науките (1787).

Роден в семейство на войник от Семьоновския полк. Учи в Санктпетербургската академична гимназия, а след това в Академичния университет.

Едва 14-годишен е зачислен в експедицията на Петер Симон Палас през 1768-1774. Самостоятелно през лятото на 1771 от Тоболск се спуска по Иртиш и Об до Салехард, а от там достига на север до Байдарацкия залив. Изследва 170 км от източния склон на Полярен Урал до връх Константинов Камен и част от крайбрежието на Байдарацкия залив до устието на река Кара, като по време на изследванията си открива югоизточната част на хребета Пай Хой. През 1772 получава нова задача от Палас като от Красноярск се спуска по Енисей и описва реката до устието ѝ.

След като се завръща от шестгодишното си пътешествие през 1774 е командирован в чужбина за да усъвършенства знанията си за чужди езици и за изучаване науките за природата. До 1779 учи в университетите в Лейден и Страсбург. След завръщането си защитава дисертация на тема: «Idea metamorphoseos insectorum ad caetera animalia applicata» и става адъюнкт (доцент) в Академията на науките.

През 1781-1782 възглавява научна експедиция която изследва района на реките Южен Буг и Днепър, през лятото на 1781 – част от Средноруските възвишения и открива Кривойрожкия железноруден басейн, а през лятото на 1782 – Приднепровското възвишение (323 м). Първия етап от пътуването си до Черно море Зуев живо описва в публикуваната през 1787 книга: „Путешественные записки Василия Зуева от С.-Петербурга до Херсона в 1781 и 1782 году“. В нея той привежда исторически и статистически данни за различни местности, съобщава сведения, касаещи бита, образованието, нравите и вярванията на местните жители, дава сведения за циганите и циганския език и други.

При пристигането си в Херсон през декември 1781 се качва на руски кораб и пристига в Константинопол. След като пребивава 40 дни в турската столица по суша се завръща в Херсон като преминава през България, Влахия, Молдавия и Бесарабия. От там за кратко пребивава в Крим, но поради опасност за живота си се налага бързо да напусне. Пътешествието си до Крим описва в статията: "Выписки из путешественных записок Василия Зуева, касающихся полуострова Крыма".

От двугодишното си пътешествие Зуев се завръща с голямо количество научни материали – карта на черноморското крайбрежие от Измаил до Константинопол, морска карта на Днепровския лиман с обозначени дълбочини, колекции от минерали, насекоми, пеперуди, препарирани птици, риби и животни, хербарии и 8 географски и топографски карти, съставени от него по време на пътуването му. За приноса му към науката през 1787 г. му е присъдено академично звание.

Последните години от живота си Зуев прекарва в изолация. Нееднократно се обръща с писма до Академията на науките с планове за експедиции, но му е отказвано. Консервативно настроените академици подемат против него клеветническа кампания с лъжи и доноси. Всичко това допринася за ранната смърт на Зуев, едва на 40 години, който умира оклеветен, но не сломен.

Неговото име носи полуостров Зуев (75°54′ с. ш. 93°02′ и. д. / 75.9° с. ш. 93.033333° и. д.) на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир.

Източници[редактиране | edit source]