Василий Лавров
Василий Лавров Василий Николаевич Лавров | |
руски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 октомври 1877 г.
|
Националност | Русия |
Учил в | Николаевско кавалерийско училище |
Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен Златно оръжие „За храброст“ |
Василий Лавров в Общомедия |
Василий Николаевич Лавров е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Василий Лавров е роден на 27 април/9 май 1838 г. в Епифановски уезд на Тулска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва с отличие Николаевското училище за гвардейски юнкери с производство в първо офицерско звание прапорщик и зачисление в Конно-гренадирски полк (1855).
Завършва Николаевската академия на Генералния щаб и е повишен във военно звание поручик (1857). Преведен е в гвардейския щаб.
Командирован е във 2-ра гвардейска пехотна дивизия с командир генерал-майор Иван Ганецки и участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864).
По-късно е старши адютант в щаба на гвардейската пехотна дивизия в Санктпетербургски военен окръг, офицер за особени поръчки при Главнокомандващия войските в този окръг и началник на щаба на 2-ра гвардейска пехотна дивизия. Последователно е повишен във военно звание полковник от 1866 г. и генерал-майор от 1875 г. Назначен е за командир на лейб-гвардейски Финландски полк (1876).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Лейбгвардейски Финландски полк е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в боевете при Плевен. На 12 октомври/24 октомври 1877 г. в битката при Горни Дъбник е ранен в стомаха. Изнесен е от бойното поле и умира на следващия ден 12/25 октомври 1877 г.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Василий Лавров винаги е бил пример на подчинените си, като по време на поход е водел пеша най-отпред полковата колона, както и във време на атака. И до днес в музея на лейбгвардейския Финландски полк се пази като свещена реликва неговия прострелян и окървавен мундир по време на боя на 24 октомври 1877 г. [1]
В памет на победите на руските войски в битките при Горни Дъбник и Телиш и в негова чест на мястото на бойното поле при Горни Дъбник е изграден Парк-музей „В. Н. Лавров“
Името му е изписано на братската могила на лейбгвардейски Финландски полк.
Върху масивен каменен блок е монтирана плоча с неговия лик.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 102.
- История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть третья, Санкт Петербург. 1906.
- Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59. 1906 // Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской бригады.
- Тодорова Г., Василева М., Паметници на признателността в Плевенски окръг, София, 1976 г.