Василиса Кожина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василиса Кожина
руска партизанка
А. Смирнов. „Портрет на Василиса Кожина“ (1813)
А. Смирнов. „Портрет на Василиса Кожина“ (1813)

Званиенароден опълченец в
Отечествената война от 1812 г.
Години на служба1812
Служи на Руска империя
Командванияпартизански отряд
Битки/войниФренско-руска война (1812)

Дата и място на раждане
около 1780 г.
Дата и място на смърт
около 1840 г. (60 г.)
Василиса Кожина в Общомедия

Васили́са Ко́жина, също Старостиха Василиса (т.е. Старейшинска съпруга Василиса)[1] е руска селска партизанка, участвала в съпротивата срещу Френското нашествие в Русия през 1812 г.

Кожина е съпруга на старостата (т.е. старейшината) на хутора Горшков в Сичовски уезд (Сычёвский уезд), Смоленска губерния. По време на Отечествената война от 1812 г. тя помага на редовната войска и селските милиции с конвоиране на военнопленници, охрана на имотите и преследване на отстъпващите френски войски.

Стареят на село в Сичовска обшина повел група затворници към града. В негово отсъствие селяните довели още няколко заловени французи и ги оставили на жената на старейшината Василиса. Тя събрала съселяните, яхнала коня, грабнала косата и с важен глас извикала на пленниците: „Ей, злодеи френски! Напред! Ходом, марш!“ Един от заловените офицери се раздразнил, че го командва жена и се възпротивил. Василиса тутакси го посякла с косата, а той паднал мъртъв в краката ѝ и тя извикала: „Всички вас, крадци, кучета, ще постигне същото! О, аз вече на двадесет и седем злодеи откъснах главите! Марш към града!“

списание „Син на Отечеството“, 1812

„Французи гладни плъхове под командата на старостиха Василиса“. Гравюра, Алексей Венецианов (1812)

Някои руски историци поставят под съмнение достоверността на съществуването на Василиса Кожина[2]. Което, пък, се оборва с факта, че 2 години след събитияята, известен художбик е нарисува; патаден портрет на Василиса, с медал с Георгиевска лента. Без съмнение по време на Отечествената война тази история предизвиква положителен обществен и пропаганден отзив[3].

На нея са наименувани село в Тверска област, жп гара, улици в Сичовка, Можайск, Москва. Образът на Василиса Кожина е възпроизведен с пощенска марка (1962), мемориална монета (2012), телесериал със Светлана Ходченкова в главната роля (2014).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шикман А. П. Деятели отечественной истории. Биографический справочник. Москва, 1997 г.
  2. Отечественная война 1812 года: Энциклопедия. М., 2004
  3. Т. Полтева. „Правнуки „амуров“ со степной душой“, „Аргументы недели“, № 33 (325) 30 август 2012 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Пушкин В. А., Костин Б. А. Женщины 1812 года / Из единой любви к Отечеству. М.: „Молодая гвардия“, 1988 (Библиотека журнала ЦК ВЛКСМ, № 17(332)) С. 107 – 109. Тираж 75 000 экз.
  • Гарнич Н. Ф. 1812 г. М., 1956
  • Кожина, Василиса // Отечественная война 1812 года: Энциклопедия. М., 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кожина, Василиса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​