Васил Аджаларски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Аджаларски
български революционер
Васил Аджаларски 
Роден: 24 декември 1880
Аджалари, Османска империя
Починал: 14 ноември 1909
Скопие, Османска империя

Васил Стоянов Стайков, известен като Аджаларски и Дервишов[1][2], е български революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Четата на Васил Аджаларски.
Четата на Васил Аджаларски.

Васил Стоянов е роден в 1880 година в скопското село Аджалари, по което получава прякора си, и което тогава е в Османската империя (днес село Миладиновци, Република Македония). Братовчед е на войводата Трифун Аджаларски[3].

През 1901 година семейството му се преселва в Скопие. Влиза във ВМОРО и изпълнява редица задачи на Организацията - пренася поща, крие и набавя оръжие изпълнява терористични акции. В същата година е арестуван и излежава две години в скопския затвор Куршумли хан. След амнистия е освободен. През пролетта на 1903 година става нелегален четник и първоначално е при войводата Санде Чолака в Кумановско, по-късно през 1904 година е помощник войвода в четата на Боби Стойчев, а впоследствие от 1905 година е войвода в Черногорията и Блатията под върховенството на Даме Мартинов. Аджаларски се отличава при убийството на няколко мюсюлмански бегове, подтискащи местните българи.[4]

Четата на Васил Аджаларски.

От края на 1904 до 1908 година четата му води 14 сражения с турския аскер и с чети на въоръжената сръбската пропаганда.[5] В отговор на показното убийство от сръбска чета на седем българи от скопската махала Чаир, той убива 9 сърбомани от Бродец, след което сръбските чети прекратяват този тип действия. През февруари 1907 година изгаря хана при село Сопище, който служи за база на сръбските чети при преминаването им за Поречието.[4], тогава подвойвода при него е Тодор Яковов.[6] До Младотурската революция е районен войвода на Скопски район и действа с чета от 18 души, разделена на 4 отделения[7].

След Младотурската революция в 1908 година се легализира. Подкрепя Народната федеративна партия (българска секция).[8] Убит е заедно с 80-годишния си дядо от засада пред врата на на дома си от властите в Скопие в 1909 година.[9][10] Погребението му в църквата „Свети Димитър“ е повод за масов протест на българите от Скопско срещу властите, а убиецът му Кор Расим е обесен на каменния мост в града[11]. Ораторите на митинга при погребението му учителят Атанас Михайлов и адвокатът Тома Петков са осъдени на 2 години затвор, а учителят Димитър Папанков - на три. При обезоръжителната акция на младотурците в 1910 година са арестувани баща му Стоян и брат му Панчо.[12]

Четата на Васил войвода след Младотурската революция.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Васил Аджаларски (32-и в третата колона).

През 1918 година Иван Снегаров пише за Васил Аджаларски:

Той е обладавал всички физически и душевни качества, необходими за обаятелна агитация и увличане на масата. Висок, строен, снажен... пъргав и бързо съобразителен, решителен в предприятията и безстрашен в борбата, неуморимо деятелен и нивга уловим, той несъмнено се носел пред въображението на народа като старите витязи, които са го вдъхновили да създаде юнашкия епос. Към това, като се прибави, че той бил сладкодумен и имал феноменална памет..., ще можем да си представим напълно тайната на могъществото на местната Организация в негово време и на онова обаяние, с което скопските българи още споменават неговото име [4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21, 34
  2. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  3. Лазаров, Кръстю. „Революционната дейност в Кумановско (спомени)“
  4. а б в Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. ІІІ, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2-3.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24 -25.
  6. Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр. 11
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  8. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 107.
  9. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  10. Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 4.
  11. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 106-7
  12. Дебърски глас, година 2, брой 18, 20 август 1910, стр. 4.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.