Васил Главинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Главинов
политически деец
Васил Главинов 
Роден: 1869
Велес, Османска империя
Починал: 24 януари 1929
София, България

Васил Костов Главинов е с псевдоним Столарот[1] български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.[2][3]

Биография[редактиране | edit source]

Васил Главинов е роден през 1869 година във Велес, тогава в Османска империя. Учи занаят при Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, след това работи 4 години като дърводелец-столар и през 1887 година заминава на гурбет в България. В 1892 година е сред основателите на софийското работническо дружество „Братство“. Възприема социалистическите идеи и в 1893 година става член на Българската работническа социалдемократическа партия[4].

През 1894 година по указание на Димитър Благоев се връща във Велес и основава първата социалистическа група в Македония. През втората половина на 1896 година създава в София Македоно-одринска социалдемократическа група, в която членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Лазар Главинов (брат на Васил Главинов), Димо Хаджидимов и други. От 1895 издават своят пръв вестник „Революция[5], а през 1898 година издават по-добре оформения идейно „Политическа свобода“ (1898 - 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с ВМОРО и участва на първата социалистическа конференция от 3 юли 1900 година в Крушево, където една част от социалистите се включват в националното движение. Самият Главинов пише:

В самата Македония възникналите под влиянието на Българската социалдемократическа партия македонски социалистически групи, макар да стояха на класова почва и организационно да бяха обособени, вървяха съвместно с вътрешните революционни организации и македонските социалисти дадоха скъпи жертви в Илинденското въстание, в което участвуваха най-активно[4].
Димо Хаджидимов пръв седнал, Васил Главинов (втори прав) и други

В София Главинов поддържа дърводелската си работилница на ул. „Мария Луиза“ и същевременно участва активно в дейността на БРСДП. Като един от главните организатори на първомайските манифестации в София е арестуван през 1897 и 1902 година. Същевременно през 1904-1905 година по-активно се занимава с македоно-одринската социалистическа група[6]. След Младотурската революция от юли 1908 година при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с Григор Василев, Димо Хаджидимов, Павел Делирадев, Димитър Мирасчиев, Ангел Томов. Създават солунската Македоно-одринска социалдемократическа група, която става неразделна част от БРСДП (т.с.)[7]. Тогава става близък на Народната федеративна партия (българска секция) и изпълнява различни задачи, като обикаля Одрин, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. От Сяр е изгонен със свой съидейник, затова че били „български шпиони“. Във Велес и Битоля Главинов създава клонове на дружество „Класово единство“ с близо 100 души членска маса, начело на първото стоят Александър Мартулков, Иван Нойков, Тодор Игнов и Тодор Янчев, а на второто Никола Русински[8]. В Солун и Битоля от 1909 година издава вестник „Работническа искра“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и Съюза на българските конституционни клубове. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората - на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.[9]

Главинов на стари години

През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в Белград. В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на Балканската война се установява в София[10]. По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.[11]

През 1920 година участва в образуването на Централната емигрантска комисия към ЦК на БКП, а след това и на Емигрантския комунистически съюз. Редактира органа им „Освобождение“.[12] Арестуван е неколкократно след Деветоюнския преврат в 1923 година и след атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година, след това се оттегля от политическия живот.[11][13]

Главинов умира на 24 януари 1929 година в София.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  2. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 208.
  3. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  4. а б Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.67
  5. Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.68-70
  6. Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.71-73
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 40-41.
  8. Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.75
  9. „Работническа искра" бр.4/1909-Битола
  10. Мадолев, Георги. Васил Главинов - пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско, в: Исторически преглед, година XXIV, книжка 2, 1968, Институт за история при БАН, стр.76-80.
  11. а б Коминтернът и България (март 1919 - септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  12. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 110.
  13. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 - 1949, Просвета, София, 1991, стр.229-230.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.