Васил Казанджиев
|
||||||||
Академик Васил Иванов Казанджиев е изтъкнат български композитор, диригент и педагог.
Васил Иванов Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Русе. На 7-годишна възраст започва да свири на китара, а две години по-късно и на пиано. Десетгодишен започва да композира. Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков.През 1952 г. завършва гимназия, а през 1957 г. завършва Българска държавна консерватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за “Симфониета” за голям оркестър на шестия международен младежки фествал в Москва (1957 г. - председател на журито Дмитрий Шостакович).
Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957-64). През 1962 г. основава камерния ансамбъл "Софийски солисти" и работи като негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина. Репертоарът на състава обхваща периода от XV до ХХ век до новонаписани произведения и премиери на творби от български и чуждестранни композитори. Състава реализира изпълнения и записи на произведения на Вивалди, Бах, Моцарт, Барток, Вебер, Шостакович, Бритън и др. Между 1979 и 1993 г. Казанджиев заема поста главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.
Казанджиев се занимава активно със звукозаписна дейност, а също така и с преподаване в Консерваторията: Четене на партитури (от 1960 г.), и Оркестрово дирижиране (от 1984 г.). От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспондент на БАН. На 12.01.2009 г. на основание чл. 9 ал. 9 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиевв за Академик в направление „Творци на изкуството”.
Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби. Въпреки че през 60-те и 70-те години на ХХ в. името на Казанджиев се свързва с Българския музикален авагард, наред с такива творци, като Константин Илиев, Лазар, Николов и Георги Тутев, той успява, да изгради един собствен, самобитен стил, налагайки се, като един от съвременните европейски класици. В началото на XXI в. той работи активно като композитор представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различни фестивали или концертни форуми в България и в чужбина.
[редактиране] Творби
Симфоничен оркестър"
- "Симфониета" (1953)
- Симфония № 1 (1959)
- "Септември 1923"-героична увертюра (1960)
- "Апокалипсис" (1976)
- "Капричио" (1977)
- "Илюминации (1979)
- Симфония № 3 (1983)
- Симфония № 4 "Нирвана" (2000)
- Симфония № 5 "Lux Aeterna" (2006) в памет на Добрин Петков
Камерен оркестър
- Complexi Sonori (1965)
- Симфония №2 "Симфония на тембрите" (1968)
- "Картини от България"(1970)
- "Живите икони. Възхвала на Софийската крипта" (1970)
- "Празнична музика" ("Псалми и ритуали") (1972)
Камерна музика
- Струнен квартет №1 "Перспективи" (1966)
- "Строфи" за флейта, цигулка и пиано (1968)
- Струнен квартет №2 (1972)
- Концертни импровизации (1974)
- "Епизоди" за кларинет, арфа и ударни инстр. (1977)
- "Импулси" за флейта, обой и фагот (1978)
- "Катарзис" за 12 виолончели (1996)
- "Миражи" за кларинет, цигулка, виолончело и пиано (1997)
- Струнен квартет №3 (2002)
- Трио за кларинет виолончело и пиано (2007)
Клавирна музика
- Токата (1957)
- Соната (1959)
- "Триумф на камбаните" (1972)
[редактиране] Външни препратки
- Биография на проф. Казанджиев, Сайт за българско хорово изкуство
- Биография на проф. Васил Казанджиев, Съюз на Българските композитори
- Разговор с Васил Казанджиев, сайт за класическа музика Classical-Bg.com
- Събрание на Академиците и Член-кореспондентите на БАН, Българска академия на науките
- Официална страница на Васил Казанджиев във facebook
- [1] Васил Казанджиев говори за Ерих Клайбер.
- [2] Биография за проф. Васил Казанджиев