Васил Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Николов Карагьозов
български политик и индустриалец
Роден: 14 юли 1856 г.(1856-07-14)
Търново, днес България
Починал: 31 март 1938 г. (на 81 г.)
Атон, Гърция,
Народен представител в:

IV ВНС   IV ОНС   VII ОНС   

Васил Николов Карагьозов (14 юни 1856 – 31 март 1938) e български учител, политик, фабрикант и почетен германски вицеконсул в Габрово, изтъкнат общественик и голям дарител.

Хронология[редактиране | edit source]

  • През 1889 г. тъстът му неочаквано почива и 33-годишният учител Карагьозов ще трябва да остави професията си, за да поеме фамилната фабрика.
  • През 1895 г. при посещението си у нас Великият везир на Турция награждава с орден „Меджидие“ Васил Карагьозов и още двама български индустриалци.
  • От 1926 до 1933 г. той е назначен за почетен германски вицеконсул в Габрово. Лично цар Борис III го награждава с орден за граждански заслуги по случай 50-годишния юбилей на фабрика "Иван К. Калпазанов".
  • Дълбоко и искрено религиозен, Васил Карагьозов решава да посвети остатъка от живота си на Бога и през 1933 г. оставя света, за да се замонаши в Зогрфския манастир
  • През 1934 г. бившият индустриалец е подстриган за схимонах, като приема монашеското име Вениамин.

Биография[редактиране | edit source]

Роден във Велико Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Николи Карагьозов и Венета Василева. Племенник на Стефан Карагьозов, Димитър Карагьозов, Ангел Карагьозов. Кръщелник на х. Николи Минчоолу. До 15 г. учи в родния си град. Тук научава гръцки и турски и получава типичното за времето си образование. На 15 г. семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижните Politechnicum и Technische Hochschule. Освен специализираните знания, там се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, пее в хор, научава немски, френски, английски и италиански езици. Там се запознава с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане Фердинанд І, Цар на българите.

След дипломирането си през 1881 г. се завръща в България. Установява се в гр. Габрово, тъй като започва работа като учител І степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Бил е изключително отдаден на професията си млад човек. По онова време занятията по дескриптивна геометрия се водели от различни учебни помагала, направени от самите преподаватели. Записките и методиките, които Васил Карагьозов разработил са използвани до 1904 г. Един от неговите ученици, бъдещият проф. д-р Стефан Бончев /геолог и първият тектоник в България/, си спомня как мъдро е бил съветван от своя преподавател ”...в навечерието на изпита никога да не учиш – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоил. Ако правиш така, никога няма да бъркаш.” Детето запомнило своя учител като “добър педагог и човек”. Докато учителства в Априловото школо, основава фонда “Бедни ученици” за набиране и подпомагане със средства на социално слабите учащи.

Името и личността на Васил Карагьозов се свързват с един от най-динамичните и градивни периоди на възход от историята на България – средата на XIX век до 30-те години на ХХ век. Придобива известност благодарение на своята професионална реализация като учител, политик, почетен германски вицеконсул и дългогодишен директор на Първа придворна княжеска фабрика “Иван Колчев Калпазанов” ААД – Габрово за производство на гайтани, шаяци и сукна. Това е първата модерна текстилна фабрика в новоосвободеното Княжество България. Слава му донасят многоборойните успехи, които предприятието жъне под неговото вещо ръководство.

Васил Карагьозов има големи заслуги за развитието на града като център на текстилната, кожарска, металообработваща промишленост.

Любопитно[редактиране | edit source]

За своя принос в развитието на стопанския подем и социалния живот на страната, Васил Карагьозов получава много ордени и отличия – медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги, орден за военни заслуги.

Личният му живот е изпълнен с огромни успехи и постижения, но и с голяма лична трагедия. Съпругата му Дешка Калпазанова /дъщеря на фабриканта Иван Колчев Калпазанов и по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на д-р Петър Цончев// умира твърде млада, само на 35 г.. Две от дъщерите му напускат този свят още като деца.

Дълбоката вяра във Всевишния му е давала сили да продължава напред и да се бори срещу всички несправедливости в неговия живот, както и да помага на изпадналите в беда. Всеки път при загуба на някой член от семейството си е правил големи дарения: 1892 г. за построяване на забавачница в Габрово; 1907 и 1910 г. за Народна библиотека “Априлов – Палаузов” – Габрово; 1910 – за построяване на безплатна трапезария към Дружество “Майчина грижа” – Габрово; по други щастливи поводи – 50-годишен юбилей на фабриката, негов 75-годишен юбилей. Дори и без конкретен мотив прави още дарения на Червения кръст, чийто член е от 01 януари 1905 г., спортен клуб “Чардафон” – Габрово, читалището, библиотеката, във фонд “Бедни ученици”.

Началото на големите бизнес успехи[редактиране | edit source]

Съдбоносна е срещата на 21 септември 1881 г. между Иван Калпазанов и Васил Караьозов. Тя поставя началото на едно голямо приятелство, което по-късно е скрепено от брака на Васил Карагьозов с най-голямата дъщеря на Иван Калпазанов – Дешка (по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на изтъкнатия д-р Петър Цончев – медик и краевед на Габрово.

Иван Калпазанов споделя мечтите си, а Васил Карагьозов се заема енергично да му съдейства. Не знаел точно коя фабрика произвежда най-качествените машини за щрайхгарна прежда в Германия. Затова проявява съобразителност и адресира писмото “До най-реномираната фабрика за текстилни машини – Германия” . Акуратните пощенски служители го препращат до фабриката на Рихард Хартман в гр. Кемниц. След няколко месеца Иван Калпазанов и Васил Карагьозов отиват заедно в Германия, подписват договори за покупка на необходимата техника ”на стойност 11000 марки. А всички разноски за машините, за пътуването и възнаграждението на г-на Карагьозов възлизаха на 12 838 гроша.”

Фабриката е осветена на 13 и 14 ноември 1882 г. и официално оповестена в ДВ 139 / 04 декември 1882 г. Това е Първа придворна княжеска фабрика за шаяци, сукна и гайтани ”Ив. К. Калпазанов”, първата модерна фабрика в освободено Княжество България. Отначало е имала статут на събирателно дружество, а от 1908 г. е преобразувана в анонимно акционерно дружество.

Нейни собственици са Иван Калпазанов 2/3 и Петко Цокев 1/3 дялове (по-късно наследниците на Иван Калпазанов изкупуват дела на съдружника Петко Цокев). В деня на освещаването Иван Калпазанов раздава на дошлите посетители вълна, изпредена в новата фабрика и обагрена в цветовете на българския трибагреник. Васил Карагьозов става дясната ръка на Иван Калпазанов като преводач и бизнес консултант. Княз Александър I Батенберг лично посещава Габрово 2 години по-късно /1884/, за да се запознае с тази така коментирана новост в Княжеството. Тогава собствениците правят второ голямо тържество в чест на княз Александър. Но тогава вече раздават на гостиге прежда в цветовете на българския трикольор, изпредена с машините във фабриката.

На 22 юли 1889 г. Иван Калпазанов умира. Вдовицата Велика Калпазанова и осиротелите деца упълномощават единодушно Васил Карагьозов да поеме ръководството на фамилната фабрика. Това налага да напусне учителската професия, за да се заеме с бизнес дела. Но любовта му към науката, знанието, школото и учениците остава за цял живот. Той става училищен настоятел и прави многобройни дарения за основания от него фонд “Бедни ученици”. Управата на Габровската гимназия не веднъж е отправяла благодарности: “От мое име и от името на бедните ученици при поверената ми гимназия, изказвам голяма благодарност за помощта, която благоволихте да дадете за фонд “Бедни ученици”. С красивия Ваш жест Вие стоплихте сърдцата на бедните наши питомци. Ст. Станчев – Директор”

Управлява умело и резултатите са налице: “Първа придворна княжеска фабрика за платове, шаяци и сукна” печели награди, дипломи и медали от Всемирните изложенията в Пловдив /1892/, Чикаго /1893/ Анверс /1894/, Лондон /1907/. Стоките, произвеждани във фабриката са познати в много страни в Европа. Той е “интелектуалния виновник за силния ѝ развой.

По време на Първото изложение в Пловдив 1892 г., хората, ангажирани да отразяват събитието пишат: ”Г-нъ Василъ Карагьозовъ, придворният фабрикантъ на платове от Габрово, от няколко дни се намира в града ни, занят в изложението със строенето на своя павилионъ. Както сме съобщили, павилионът на Г-н Карагьозова е приготвен във Виена и на части се пренесе тук. От няколко дни павилионът се мотнира под ръководството на двама майстори монтери от Виена. Участието на Г-на Карагьозова в Първото наше изложение ще бъде твърде отличително, както с елегантния павилионъ, тъй и с хубавите платове, които ще изложи в него.” И действително павилионът е обявен за най-изящен. Н.В. Цар Фердинанд го посещава, заедно с княгиня Мария-Луиза. Тя е впечатлена и приятно изненадана от високото европейско качество на изделията, а князът поискал да му бъде отстъпен след края на панаира. Васил Карагьозов си тръгва с почетен диплом и златен медал.

От 1895 г. Васил Карагьозов става член на Пловдивската търговско-индустриална камара. А през същата година България е посетена от Великия Везир на Турция. Силно впечатлен от достиженията на родната индустрия, наградил Васил Карагьозов и още двама индустриарци с орден Меджидие IV степен (днес е изложен в Регионален исторически музей – Габрово, заедно с други лични вещи, дарени от внуците му Божидар Карагьозов и инж. Веселинка Карагьозова).

През 1897 г. Васил Карагьозов получава концесия за 99 г. да експлоатира мина “Калпазан” в Тревненския балкан и да използва добитите въглища, необходими за работата на фабриката.

Специалисти от цяла България се стичат на 01 октомври 1909 г. за откриването на новопостроената от Васил Карагьозов парна електроцентрала, на много високо техническо ниво, с мощност 425 к.с. и разположена на площ 338 кв. м. за нуждите на предприятието. Тя е най-мощната парна електроцентрала в града. Самият цар Фердинанд идва лично в Габрово, за да я види. Негово Величество следи с голям интерес дейността и развитието на фабриката – тя е негов придворен доставчик на платове, както и за Българската армия. Други визити прави и на “Иван К. Калпазанов” ААД през м. август 1887 г. В Габровската преса е отразено, че отсяда в дома на друг известен габровски индустриалец Рачо Бобчев. През септември 1908 г. при пореденото си посещение на Габрово нощува в семейство Хаджи Берови.

Фабриката разполагала с фирмено знаме, което впечатлява с неговата уникалност, поръчано в “Бонгер Фанен Фабрик” – Виена, пристигнало в Габрово на 08 януари 1900 г. На него са изписани думите на основоположника Иван К. Калпазанов: ”ТРУДИ СЕ, ПОСТОЯНСТВАЙ, НЕ БОЙ СЕ!”, които стават девиз на фабриката.

Дружествената кантора е построена в центъра на Габрово на два етажа. На първия етаж се помещава Търговският отдел, а на втория етаж кабинетите на директорите. Фабриката има уникални бланки за делова кореспонденция и печат.

По случай 50 годишния юбилей на дружеството през 1932 г. Васил Карагьозов получава лична аудиенция от цар Борис III и е награден с Орден за граждански заслуги III степен.

За значимостта на управляваното от него предприятие говори и фактът, че във всички писмени източници за Габровската индустрия, името ѝ се споменава на първо място. От една страна в историчеески и времеви план тя е първата модерна фабрика, но с течение на времето се превръща и в една от най-добре уредените в България.

Към 1933 г. фабрика “Иван К. Калпазанов”:

  • 1. е доставчик на вълнени платове, одеяла и прежди за Българския царски двор, Българското правителство и Военното министерство;
  • 2. има разработени пазари в Англия, Египет, Турция и Албания;
  • 3. разполага със собствена дружествена кантора и нает склад в София за пласиране на продукцията;
  • 4. ползва собствена електрическа централа;
  • 5. фабричиният двор заема площ от 20 532 кв. м.;
  • 6. производствените помещения са разположени на 4 985 кв.м., складове - 834 кв.м., за жилища на работниците – 1113 кв. м.;

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Васил Карагьозов се изявява като една изключително активна личност с разностранни занимания и интереси. Малко известно е, че е поддържал приятелски отношения със Стефан Стамболов като съграждани и по политически убеждения, както и със Сава Муткуров.


Васил Карагьозов се изявява като политик – либерал. Участва в:

  • IV Обикновено народно събрание през 1884 г.
  • Велико народно събрание от 01 април 1893 г. Избран е от Габровски избирателен район с най - много гласове - 1039.
  • VII Обикновено народно събрание на 18 юли 1893 г. Там внася за разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, за безмитен внос на:
    • 1.“Всички видове сечива, машини, инструменти и части за тях, които се упротребяват в земеделието и индустрията.”
    • 2.“Стоките, които съставляват първоначална материя (сурова стока) на занаятите и индустрията – дървен материал, говежди кожи, коноп в сурово състояние, вълна, прежди и др.”

Седмото обикновено народно събрание не приема тези искания, но те служат за основа при съставяне на “Закон за насърчаване на местната индустрия”, приет по време на VIII Обикновено народно събрание през 1894 г. и изготвен от Иван Евстратиев Гешов, тогава министър на търговията и земеделието.

Васил Карагьозов е автора на онова постановление в “Закона за народната просвещение”, според което: “Временните учители, както в основни, тъй също и в класните народни училища, ако не положат изпит най-късно до 01 септември 1899 г., пред определената за тази цел комисия и съгласно нарочно изработената от министерството програма, губят правото си на учителстване. До изтичането на гореозначения срок могат да бъдат назначавани и по всички предмети волнонаемни учители, без да имат изисквания от закона ценз.” Това постановление на закона внесе едно урегулиране в положението на учителството.

Хуманист и дарител[редактиране | edit source]

През 1908 г. друг известен габровски фабрикант Георги Рашеев имал здравословни проблеми и бизнесът му започнал да запада. На 12 септември 1908 г. поканил своя бивш учител Васил Карагьозов да поеме управлението на фабриката му, като му предоставил неограничени права, за да възроди дейността й. Благодарение на своя богат опит Васил Карагьозов реорганизира дейността и с помощта на добре обмислени кредити набавя средства за закупуване на нова техника, с която увеличил обема на произвежданата продукция и качеството на стоките.

Върху една рекламна брошура на фабрика “Иван К. Калпазанов”, под портрета на Васил Карагьозов пише: “Благодарение на своя просветен ум и упорито трудолюбие, неговият принос в преуспяване на фабриката е безспорен. Кавалер е на множество български и чуждестранни ордени, но венец на неговите обществени и индустриални заслуги е голямото отличие, с което е удостоверен с назначаването му за почетен германски консул в Габрово.” Немски възпитаник, познаващ нравите и психологията на германците, човек на бизнеса, който е поддържал делови отношения с немски фирми, човек с доказани качества. Той е най-подходящият да заеме тази длъжност. За периода 1926–1932 г. той “закриля интересите на германските поданици в града и посредничи в търговските отношения на германските фирми с габровските.”

Личността на Васил Карагьозов се отличава с дълбока хуманност. През 1922 г. по негова инициатива от печалбите на предприятията се заделят средства във фонд за отпускане на пенсии за добросъвестни работници. Фабриката е първата в България, която отпуска пенсии на своите работници. Нейните работници и служители са били служебно застраховани, след активното развитие на застрахователния пазар в България.

Васил Карагьозов е изключителен дарител. Всеки път при загуба на някой член от семейството си е правил големи дарения: 1892 г. за построяване на забавачница в Габрово, 1907 и 1910 г. за Народната библиотека “Априлов – Палаузов” – Габрово, 1910 – за построяване на безплатна трапезария към Дружество “Майчина грижа” – Габрово. При други щастливи поводи, по случай 50 годишният юбилей на фабриката, по случай своя 75 годишен юбилей, дори и без конкретен мотив прави още дарения на Червения кръст, чийто член е от 01 януари 1905 г., на Спортния клуб “Чардафон” – Габрово, на читалището, на библиотеката, във фонда “Бедни ученици”.

Децата и внуците на Васил Карагьозов вървят по стъпките на своя изтъкнат баща и дядо, и наследяват неговите качества – отлично образовани, свирят на музикални инструменти, рисуват, говорят по няколко чужди езика, дарители.

Когато Васил Карагьозов остава вдовец, той постъпва изключително разумно, като отказва да се ожени повторно, а наема гувернантка немкиня, която да се грижи за децата му. Единственият син Кольо Карагьозов завършва право в Ерланген и Handel Hochschule в Лайпциг – Германия. Продължава бизнес делата на семейството във фамилната фабрика до национализацията. След 1944 г. е изпратен на лагер в с. Ножарево за две години.

Дъщерите Венка, Вела и Иванка получават светско образование в Швейцария в English Institut Линдау. Омъжени за известни предприемачи и банкери.

Религиозно-духовни занимания[редактиране | edit source]

Интересни са контактите на Васил Карагьозов с представители на православното духовенство. Бил е в приятелски отношения с монасите от манастира “Св.вмч. Георги Зограф” /Зографски манастир/ на Атон. От там през 1903 г. донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги предава на Габровски девически манастир. След направено дарение за търновското старопиталище "Свети арх. Михаил", успява да измоли отново от новия Търновски митрополит "името на светеца да се споменува винаги на отпуст църква". Дарявал е крупни суми за храма “Свети Иван Рилски” в с. Бичкиня, за храма “Св. Св. Константин и Елена” – Търново, на Търновското епархийското старопиталище “Свети Арахангел Михаил”.

През 1933 г. се установява на Атон, манастир "Св.вмч. Георги Зограф"/Зографски манастир/. Наскоро след неговото настаняване е назначен за секретар на манастира, тъй като има богат опит и владее много езици, включително и гръцки. През 1934 г. е подстриган за монах и приема монашеското име Вениамин Схимонах. В качеството си на секретар се грижи за контактите с идващите на поклонение чужденци, води кореспонденцията на Светата обител. Под негово ръководство и финансова подкрепа, едно от крилата на манастира е преустроено в бани, в които са монтирани вана и бойлер. С помощта на своя син Кольо Карагьозов снабдява манастира с провизии – боб, леща, ориз. Дарява част от личаната си библиотека на светата обител и намира вечен покой на 31 март 1938 г.

Личността и името на Васил Карагьозов[редактиране | edit source]

Личността и името на Васил Карагьозов са все още живи благодарение на неговите наследници, които развиват активна дейност да популяризират дейността и заслугите на своя изтъкнат дядо.

През 2006 г. неговият внук Божидар Карагьозов направи дарение от лични вещи – ръкавици, цилиндър, снимки и орден "Междидие" IV степен, принадлежали на Васил Карагьозов на Регионален исторически музей – Габрово.

Неговата внучка инж. Веселинка Карагьозова и нейните дъщери Ивелина и Елена Колеви написаха "Биографична справка за Васил Карагьозов" и дариха снимки, диван и голям рекламен плакат на фабриката, управлявана от техния дядо Васил Карагьозов на Регионален исторически музей – Габрово.

През 2008 г. внучките Ивелина и Елена Колеви написаха и публикуваха в сп. "Минало", бр. 2/2008 г. статия, посветена на 70 годишнината от кончината на Васил Карагьозов "In memoriam"

През 2009 г. внучките Ивелина и Елена Колеви написаха материал, посветен на 75 годишнината от замонашването на Васил Карагьозов, отпечатана в списание "Търновски епархийски вести", бр. 10/2009 г.

През 2009 г. внучките Ивелина и Елена Колеви написаха "Как Габрово стана Българският Манчестър?", публикуван в сп. "Минало", бр.4/2009 г., стр. 63-71

На 26 март 2010 г. внучките Ивелина и Елена Колеви посветиха материал на своя многообочан дядо в Православие.БГ, озаглавен "От светската суета до Бога".

На 28 март 2010 г. същият материал е публикуван в informaciata.com

На 15 април 2010 г. внучките Елена Колева и Ивелина Колева написаха материал за своя дядо Васил Карагьозов "Един изтъкнат габровец - монах в Зографски манастир", в-к "100 вести", подлистник "Християни", 15.04.2010, стр.4

Внучките Елена и Ивелина Колеви публикуваха статията "Едно от живите дела на Васил Карагьозов" в личния блог "Минало и бъдеще" на 29.04.2010 г.

Внучките Елена и Ивелина Колеви публикуваха статията "Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България" в списание "Минало", бр. 2 / 2011 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • инж. Карагьозова Веселинка, "Биографична справка за Васил Карагьозов", Габрово,2006,с.2
  • Колева Ивелина, Колева Елена, "Васил Карагьозов – In memoriam",сп. "Минало",бр.2/2008 г.,

с.88-96

  • Сп.”Исторически преглед” /1-2/, 2007 г., “Модернизацията на България и Габрово /1878 – 2006/”, Габрово 18-19.09.2006 г., с.253
  • Сп.”Исторически преглед”, бр. 1-2 /2007 г., “Модернизацията на България и Габрово /1878-2006/”, Габрово, 18-19.09.2006 г., с.253
  • Карагьозов Божидар, “С поглед към Европа:Чудният даскал – първият европеец в Габрово”, Габрово днес, бр. 10/22.03.1991 г.
  • инж. Карагьозова Веселинка, “Биографична справка за Васил Карагьозов”,2006 г., с.2 и Сп. “Съвременна илюстрация”, С. 1912 г., бр. 19-20, с.28
  • Узунова Ирена, “Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност на габровци”, с. 1
  • Юбилеен сборник по отпразнуване 50 годишнина от първия випуск на Габровската априловска гимназия, Габрово, 1925 г., с.85-86
  • Юб.сб. по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия,П-в, 1900 г.,с.37 и Узунова Ирена, РИО-Габрово,”Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност за габровци”, с.1
  • Карагьозов Б.,”Чудният даскал – първият европеец в Габрово”, в-к “Габрово днес”,бр.19/22.03.1991 г.,с.8
  • Калпазанов, Ив.Д. “Спомени”, в-к “Балканско знаме”, 17.11.1977 г.
  • ОДА Габрово, ф.28 К, сп. 1, а.е. 75, л. 1 “Договор между Иван Калпазанов и Петко Цокев”
  • В-к “Известия”, бр.9 / 09.05.1932 г., с.2
  • Сп. “Съвременна илюстрация”, 1912 г.,бр.19-20, с.28
  • “Нашето първо изложение пловдив”, бр. 29,с.6
  • Минчев М, “История на вълнено-текстилната промишленост в Габрово”, С. 1982 г., с. 88-89
  • Сп. “Съвременна илюстрация”,1912 г., бр. 19-20, с. 20 и 24
  • Сп. “Съвременна илюстрация”,1912 г., бр. 19-20, с. 38
  • Минчив М., “История на вълнено-текстилната индустрия в Габрово”,1982 г.,с.37
  • В-к “Свободна реч”, бр. 2637 /22.12.1932 г.,с.4
  • инж. Карагьозова Веселинка, “Биографична справка за Васил Карагьозов”, 2006 г., с.5-6
  • инж. Карагьозова Веселинка, “Биографична справка за Васил Карагьозов”, 2006 г., с.3
  • Сп.”Съвременна илюстрация”, бр.19-20/1912 г., с.28
  • Сп.”Съвременна илюстрация”, бр.19-20/1912 г., с.28
  • Сп.”Съвременна илюстрация”, бр.19-20/1912 г., с.28
  • Тоцев П. “Връзки и отношения между България и Германия на територията на днешния Габровски окръг /1878 – 1944/, с.125 от “Българско-германски отношения и връзки”, т II, 1977 г.
  • инж. Карагьозова Веселинка,”Биографична справка за Васил Карагьозов”, 2006 г., с.5
  • В-к “Известия”, бр.40/03.12.1932 г.,с.2-3
  • В-к “Известия” , бр. 40 / 03.12.1932 г, с.2
  • инж. Карагьозова Веселинка,”Биографична справка за Васил Карагьозов”, 2006 г., с.6-7
  • В-к “Търновски епархийски вести”, бр. 17, 15.12.1922 г.,с.203
  • В-к “Търновски епархийски вести”, бр. 17, 15.12.1922 г.,с.203
  • Карагьозов Божидар, “С поглед към Европа”, в-к “Габрово днес”, бр. 22 / 05.04.1991 г.
  • Карагьозов Божидар, Пътепис “И докоснах написаното с върха на пръстите си”, Габрово днес”, бр. 36 / 13.06.1991 г.
  • “100 вести” / 10.04.2008 г., Подлистник “Християни”, с. 1
  • Митова Катя, "Индустриалецът монах", в-к "Янтра днес", бр.159 / 17-19.08.2007 г.,с.6
  • Фамилия Карагьозови,"Васил Карагьозов - 70 г. от неговата кончина", в-к "Борба – 7 дни от историята на старата столица",13.06.2008 г., с.2
  • Николов Григор, "По пътя от богатството до Бога", сп."Мениджър - Преди и след първия милион", бр. м.октомври 2008 г., с.80-82
  • "Виден индустриалец става монах на Атон" – www.BG-History.info
  • Цонева Даниела,Цонев Момчил,"Имало едно време в Габрово",С,2008,с.149
  • Ботева Донка,"Първата Габровска фабрика – царски доставчик",в-к "Реликви",бр.2/10.10.1994 г.,с.2
  • Карагьозов Божидар, "Стожерът на фирмата", в-к"Реликви",бр.2/10.10.1994 г., с.2
  • Пеев Христо, "Чудото, което преде", в-к "Габрово днес", бр.18/19.03.1991 г.
  • Чолакова Красимира, "Индустриалец завършва земния си път като Схимонах", в-к "100 вести"/19.08.2006 г.,с.1 и 6
  • Тихова Надя, "И Васил Карагьозов влезе в музея", в-к "100 вести"/16.03.2006 г.,с.1
  • Лазарова Вела, "Фамилия Карагьозови дари скъпи семейни реликви", в-к "Габрово днес"/17.03.2006 г., с.6
  • Лазарова Вела, "Историческият музей посрещна своите дарители", в-к "Габрово днес"/19.05.2006 г.
  • "Васил Карагьозов", "Алманах на българските индустриалци 1878-1944", С. 1995 г., с.39-41
  • Чолакова Красимира "Храмът на Бичкинята навърши 100 години", в-к "Днес плюс", 18.10.2000 г.
  • Семейство Карагьозови "75 години от замонашването на Васил Карагьозов", в-к "Ден"/24.07.2009 г.,с.4
  • Митова Ганева Катя, "Индустриалецът монах – живот, достоен за роман", "Велико Търново – непознато, любопитно и обичано", "Фабер" 2008, с.70-73
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Изящно Габровско присъствие в Градината на Божията майка",

в-к "100 вести", подлистник "Християни", 10.04.2008 г.

  • Колева Елена, Колева Ивелина, "75 години откакто Васил Карагьозов се отказа от светския живот, за да се посвети на Бога", в-к "Търновски епархийски вести", бр.12/2009 г., стр.10-11
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Как Габрово стана Българският Манчестър", сп. "Минало", бр.4/2009 г., стр.63-71
  • Колева Ивелина, Колева Елена, "Свещената мисия на монаха", Православие.БГ / 26.03.2010 и informaciata.com / 28.03.2010
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Един изтъкнат габровец – монах в Зографски манастир", в-к "100 вести", подлистник "Християни"/15.04.2010
  • Колева Елена и Колева Ивелина, "Едно от живите дела на Васил Карагьозов", "Минало и бъдеще", 29.04.2010
  • Колева Елена, Колева Ивелина, Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България, сп. Минало, бр.2 / 2011
  • Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско - немски делови и дипломатически отношения", в-к "Габрово днес", 24.01.2012 г., стр. 10

Външни препратки[редактиране | edit source]