Васил Манчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Манчев.

Васил Манчев
български просветен деец
Роден
1832 г.
Починал
1907 г. (75 г.)

Васил Манчев е български учител и възрожденец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1832 година в Свищов, където получава солидно образование в елинското училище на Емануил Васкидович, при Георги Владикин и Христаки Павлович. Продължава образованието си в Букурещ, учи френски, италиански и други езици и установява близки връзки с български и турски търговци и първенци. Става учител в Свищов през 1858 – 60 г. Между 1860 – 1865 година работи в българско училище в Битоля, заради което е често клеветен от местните гъркомани[1]. Макар и невинен, е заточен от Мидхат паша за назидание в Енгюре през 1867 – 1873 г. Пандели Кисимов отбелязва: „Мидхат паша излови и изпрати на заточение много свищовски младежи, между които и учителя Васил Манчев. Той последний на 1873 г. биде освободен и се завърна в Цариград от Енгюре“[2].

Написва Спомени. Дописки, писма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]