Васил Найденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Найденов
Рождено име Васил Найденов
Псевдоним Васко Кеца
Роден 3 септември 1950 г. (1950-09-03) (64 г.)
Flag of Bulgaria.svg София, България
Стил естрада
поп
поп рок{djas}
Активни години 1973 - настояще
Свързани изпълнители Диана Експрес
Богдана Карадочева
Тангра
Лили Иванова
Силвия Кацарова
Ивайло Колев
Рафи Бохосян

Васил Найденов е български естраден изпълнител, композитор и създател на текстове за песни.

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 3 септември 1950 г.[1] Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“,[2] а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973.

Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор — Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.

През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ Втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда — на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ — пак по музика на Тончо Русев — „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.

Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1981), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.

Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването ѝ в България).

Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995.

Дискография[редактиране | edit source]

Албуми[редактиране | edit source]

  • Адаптация (1980)
  • Телефонна любов (1982)
  • Чудо (1983)
  • Молба (1985)
  • Златни хитове (2000)
  • Не мога без теб (2003)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, 1996 г., стр. 688
  2. Калчева, Валерия. Мениджърът Жоро Костадинов: Тероризираха Васил Найденов. // blitz.bg. blitz.bg, 2009. Посетен на 2012-12-29.

Външни препратки[редактиране | edit source]