Васил Стоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Димитров Стоянов е български филолог и просветител, един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.
Васил Стоянов е роден през 1839 година в Жеравна. От 1849 година учи в Шумен при Сава Доброплодни и Иван Богоров. Там се сприятелява с Васил Друмев, негов съученик. През 1856 година е сред основателите на читалището в града и участва в първото поставяне на пиесата „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. През 1858 година заминава да учи в гимназията в Прага. През 1862 година прекъсва обучението си, за да участва в Първата българска легия в Белград, след разпускането на която се връща в Чехия. Там следва славянска филология (1864-1866) и право (1866-1868).
През 1868 година Васил Стоянов заминава за Браила, където през 1869 година основава, заедно с Марин Дринов, Българското книжовно дружество (БКД), на което става деловодител. От 1873 до 1879 преподава български език в Болград. След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни постове, оглавява БКД (1882-1884), директор е на Народната библиотека (1883-1894).