Ваташа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 41.4169° с.ш. 22.0188° и.д.

Ваташа
Macedonia relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Ваташа
Ваташа на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Вардарски
Община: Кавадарци
Географска област: Тиквеш
Население: 3 120 (2002)
Надморска височина: 295 м
Геогр. положение: 41° 25' 0" сев. ш.
22° 1' 7" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС: VE

Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, на македонска литературна норма: Ваташа) е село в Република Македония, в Община Кавадарци с 3 502 души население.

Съдържание

[редактиране] География

Селото се намира на два километра южно от Кавадарци, в южния край на Тиквешията към планината Кожух. Разположено е на река Луда Мара, която го разделя на две махали, разположени по склоновете на ридовете на изток и запад. На юг граничи с платото Витачево. През Ваташа минава главният асфалтен път за горните тиквешки села в Бошавията, а след нея за рудника Ръжаново Мариово и оттам за Мъглен в Егейска Македония, Гърция. Селото на практика е квартал на Кавадарци.[1]

[редактиране] История

Печат на българската община във Ваташа. Напис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884.

Селото е известно още от 14 век. По времето на Османското владичество в Македония Ваташа е едно от най-големите и икономически най-развити български селища в областта Тиквеш. През този период наред с българите-християни селото е обитавано и от помаци. През XIX век с изключение на поздравите и някои числителни бройни имена, езикът на местните мюсюлмани е български, идентичен с този на останалите жители на Ваташа.[2].

През 1817 година е завършена и осветена църквата "Успение на Пресвета Богородица". Според местни предания, през епохата на Османското владичество в селото е функционирало частно училище, в което учениците получавали основни знания от църковно религиозен характер.[3]. От 1832 година училището във Ваташа е общинско, а разходите за него се поемат от църковната каса.

Според някои сведения, през 1837 година с подкрепата на Теодосий Синаитски и други просветители, в къщата на местния български учител Даскал Камче във Ваташа е открита печатница, която през 1838 година е пренесена в Солун.[4]

След средата на 19 век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. Известно време в него работи именитият учител Арсени Костенцев. На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.[5][6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ватоша е има 1 808 жители, от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватоша (Vatocha) има 1880 българи екзархисти и работят българско прогимназиално и основно училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и взимат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 40 души от селото.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ваташа (Vataša) като смесено българскохристиянско-турско село.[10]

Лист от Апела на македонските българи за присъединяване към България от 1878 година с подписите на представителите на Ваташа (горе вдясно).

Във Ваташа на 16 юни 1943 година българска военна част, начело с Любен Апостолов, разстрелва 12 млади комунисти. Над селото е построен паметник[11].

[редактиране] Демография

1961[1] 1983[1] 1994[1] 2002[12]
македонци 1 806 - 3 074 3 224
албанци 0 - 0 0
турци 92 - 2 13
роми 0 - 52 238
власи 0 - 0 1
сърби 16 - 19 20
бошняци 0 - 0 0
други 0 - 0 6
Общо 1933 2800 3120 3502

[редактиране] Личности

Родени във Ваташа
Починали във Ваташа

[редактиране] Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  • Арсени Костенцев, Спомени, глава за Ваташа

[редактиране] Бележки

  1. а б в г Ваташа на сайта на Община Кавадарци
  2. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 28
  3. Пак там, с. 19-20, 24
  4. Ивановъ, Йордан. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 87.
  5. Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.
  6. История на България, Том 7 1878 - 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.
  7. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.153.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pр. 104-105.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  10. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  11. „Годишнина од убиството на ваташките младинци“, Утрински Весник, понеделник, 18 юни 2007 г.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Ръжаново | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец

Исторически села: Брушани | Мрамор | Моклище | Полошко

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици