Ваташа
| Ваташа | |
|---|---|
  Ваташа
Ваташа на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Вардарски |
| Община: | Кавадарци |
| Географска област: | Тиквеш |
| Население: | 3 120 (2002) |
| Надморска височина: | 295 м |
| Геогр. положение: | 41° 25' 0" сев. ш. 22° 1' 7" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | VE |
Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, на македонска литературна норма: Ваташа) е село в Република Македония, в Община Кавадарци с 3 502 души население.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на два километра южно от Кавадарци, в южния край на Тиквешията към планината Кожух. Разположено е на река Луда Мара, която го разделя на две махали, разположени по склоновете на ридовете на изток и запад. На юг граничи с платото Витачево. През Ваташа минава главният асфалтен път за горните тиквешки села в Бошавията, а след нея за рудника Ръжаново Мариово и оттам за Мъглен в Егейска Македония, Гърция. Селото на практика е квартал на Кавадарци.[1]
[редактиране] История
Селото е известно още от 14 век. По времето на Османското владичество в Македония Ваташа е едно от най-големите и икономически най-развити български селища в областта Тиквеш. През този период наред с българите-християни селото е обитавано и от помаци. През XIX век с изключение на поздравите и някои числителни бройни имена, езикът на местните мюсюлмани е български, идентичен с този на останалите жители на Ваташа.[2].
През 1817 година е завършена и осветена църквата "Успение на Пресвета Богородица". Според местни предания, през епохата на Османското владичество в селото е функционирало частно училище, в което учениците получавали основни знания от църковно религиозен характер.[3]. От 1832 година училището във Ваташа е общинско, а разходите за него се поемат от църковната каса.
Според някои сведения, през 1837 година с подкрепата на Теодосий Синаитски и други просветители, в къщата на местния български учител Даскал Камче във Ваташа е открита печатница, която през 1838 година е пренесена в Солун.[4]
След средата на 19 век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. Известно време в него работи именитият учител Арсени Костенцев. На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.[5][6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ватоша е има 1 808 жители, от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватоша (Vatocha) има 1880 българи екзархисти и работят българско прогимназиално и основно училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и взимат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 40 души от селото.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ваташа (Vataša) като смесено българскохристиянско-турско село.[10]
Във Ваташа на 16 юни 1943 година българска военна част, начело с Любен Апостолов, разстрелва 12 млади комунисти. Над селото е построен паметник[11].
[редактиране] Демография
| 1961[1] | 1983[1] | 1994[1] | 2002[12] | |
| македонци | 1 806 | - | 3 074 | 3 224 |
| албанци | 0 | - | 0 | 0 |
| турци | 92 | - | 2 | 13 |
| роми | 0 | - | 52 | 238 |
| власи | 0 | - | 0 | 1 |
| сърби | 16 | - | 19 | 20 |
| бошняци | 0 | - | 0 | 0 |
| други | 0 | - | 0 | 6 |
| Общо | 1933 | 2800 | 3120 | 3502 |
[редактиране] Личности
- Родени във Ваташа
Андон Попкамчев (1843 - 1902), български общественик- Григор Дуйков (? - 1913), български революционер, деец на ВМОРО
Димитър Ангелов, участник в комунистическата съпротива през Втората световна война- Иван Минчев (1874 - 1960), български революционер, деец на ВМОРО
- Йованче Попантов (1882 - 1906), български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Попандов, български революционер
- Дончо Лазаров (1878 - 1950), български революционер, войвода на ВМОРО
- Петър Наневски (1935 - ), поет и художник от Република Македония
- Страшо Пинджур (1915 - 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война
- Тодор Джунов (1931 - ), юрист от Република Македония
- Тодор Попантов (1875 - 1954), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Попантов (1879 - 1964), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали във Ваташа
- Даскал Камче (? - 1848), български учител
[редактиране] Външни препратки
- Арсени Костенцев, Спомени, глава за Ваташа
[редактиране] Бележки
- ↑ а б в г Ваташа на сайта на Община Кавадарци
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 28
- ↑ Пак там, с. 19-20, 24
- ↑ Ивановъ, Йордан. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 87.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.
- ↑ История на България, Том 7 1878 - 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.153.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pр. 104-105.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ „Годишнина од убиството на ваташките младинци“, Утрински Весник, понеделник, 18 юни 2007 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Кавадарци |  |
|
|---|---|---|
| Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Ръжаново | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец
|
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
