Ватерло (мост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ватерло, мост)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ватерло.

Мост „Ватерло“
Waterloo Bridge
Основни данни
Предназначениепътен мост
Пресичарека Темза
Местоположение Лондон, Великобритания
По-горенХънгърфордски мост
По-доленБлекфрайърски мост
Технически данни
Конструкциянепрекъсната греда
Материалстоманобетон
Обща дължина375 m
Ширина24 m
Главен отвор71 m
История
Построен1945 г.
ПроектантДжайлс Гилбърт Скот
СтроителПетер Линд & Къмпани
Заменилкаменен дъгов мост, открит през 1817 г.
Карта
51.5086° с. ш. -0.1169° и. д.
Местоположение във Великобритания Лондон център
Мост „Ватерло“ в Общомедия

Мостът Ватерло е транспортен и пешеходен мост, който пресича река Темза в Лондон, Англия. Името на моста е в памет на англо-холандската и пруската победа в Битката при Ватерло през 1815. Благодарение на доброто си местоположение на един от завоите на реката, гледките, които се откриват от моста към Лондон: на запад Уестминстър и Окото на Лондон, на изток Ситито и Канари Уорф) са смятани за едни от най-хубавите, гледани от земята.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хората се тълпят за откриването на моста на 18 юни 1817

Първи мост[редактиране | редактиране на кода]

Първият мост на това място е проектиран през 1809 – 10 от Джон Рени[1] и е открит през 1817 г., като за преминаването му се е плащала такса. Гранитният мост имал девет арки, всяка с дължина 36 метра и обща дължина от 748 метра (включително подстъпите). Преди откриването му е бил известен като 'Моста на Странд'. През 40-те години на 19 век мостът си спечелил репутацията на предпочитано място за опити за самоубийство. През 1841 американският каскадьор Самюел Гилбърт Скот загива при изпълнението на каскада, при която е трябвало да увисне на въже от моста. През 1844 Томас Худ написва поемата Мостът на въздишките за самоубийството на една проститутка от моста. Мостът е рисуван от френския импресионист Клод Моне и английския романтик, Джон Констабъл. През 1878 г. мостът е национализиран и таксата за преминаване е премахната.

В своите експерименти, свързани с електричеството, Майкъл Фарадей опитал през 1832 г. да измери потенциалната разлика между двата края на моста, свързана с отдръпването на солената вода и с отчитане на ефекта на земното магнитно поле (виж магнитохидродинамика).

Изглед към стария мост от стълбите на Уайтхол, Джон Констабъл, 18 юни 1817

След 1884 г. се появяват някои сериозни проблеми в конструкцията на моста на Рени. През 20-те години на 20 век нещата се влошават и се налага ремонт с цел подсилване на носещите колони.

Втори мост[редактиране | редактиране на кода]

Поради възникналите проблеми лондонската управа решава да разруши моста и да го замени с нов. Новият мост е отворен на практика през 1942, но окончателно е завършен през 1945 г. Той е единственият мост на Темза, повреден при немските бомбардировки през Втората световна война.

Георги Марков е български дисидент убит на моста Ватерло от агенти на българската Тайна полиция, подпомогнати от КГБ.

Повторна употреба на камъните[редактиране | редактиране на кода]

Гранитни камъни от първия мост са занесени в различни части по света, свързани с британската Общност на нациите. Два от камъните са в Канбера, столицата на Австралия, в центъра на града. Камъни от моста са използвани и за построяването на паметник в Уелингтън, Нова Зеландия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Южният край на моста е лондонски район, известен като Южния бряг (на английски: South Bank) и там се намират Кралската фестивална зала, гара Ватерло и Кралският Национален Театър.

В северния си край мостът се свързва с улица Странд при Съмърсет Хаус.

Мостът Ватерло

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eade, John. Waterloo Bridge //  – WHERE THAMES SMOOTH WATERS GLIDE. Посетен на 4 октомври 2019. (на английски)