Вдлъбнаточел смок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вдлъбнаточел смок
Couleuvre montpellier.jpg
Вдлъбнаточел смок (Malpolon monspessulanus)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
подразред: Serpentes Змии
семейство: Colubridae Смокообразни
род: Malpolon Вдлъбнаточели смокове
вид: Malpolon
monspessulanus
Вдлъбнаточел
смок
Научно наименование
Уикивидове Malpolon monspessulanus
Herman, 1804

Вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) е вид сравнително едра змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.

Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Вдлъбнаточелият смок е разпространен в Южна Европа (Пиренейския полуостров, Южна Франция, Северозападна Италия, западната и южната част на Балканския полуостров), района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция, източното крайбрежие на Средиземно и Червено море и в Северна Африка. В България се среща по долината на река Струма на юг от град Симитли, в Източните Родопи, около Хасково, Харманли и Свиленград, по Черноморието южно от Бургас и в Странджа.

Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития.

Начин на живот, хранене и размножаване[редактиране | edit source]

Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия-гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смокове и пепелянки.

Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

В България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на приложение III на Бернската конвенция.

Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България