Вевчани
| Вевчани | |
|---|---|
 Стара къща във Вевчани.
|
|
  Вевчани
Вевчани на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Югозападен |
| Община: | Вевчани |
| Географска област: | Дримкол |
| Население: | 2 433 (2002) |
| Надморска височина: | 1 000 м |
| Геогр. положение: | 41° 14' 25" сев. ш. 20° 35' 35" изт. д. |
| Пощенски код: | 6335 |
| Телефонен код: | 00389-46 |
| Код на МПС: | |
|
|
|
Вевчани (варианти на името Вехчани, Весчани, на македонска литературна норма: Вевчани) е село в югозападната част на Република Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място.
Съдържание |
[редактиране] География
Вевчани се намира на 14 километра северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг - Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща.
Голяма част от землището на селото се намира над 1000 метра надморска височина.
[редактиране] История
В землището на селото са намерени следи от жилища от II век преди Христа. След IX век и официалното приемане на християтството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Охрид от 1633-1634 година селото е отбелязано под името Вешчано с 154 джизие ханета (домакинства)[1].
В миналото жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). През 60-те години на XIX век е изградена църквата "Свети Никола", чиито икони са дело на Дичо Зограф, а фреските - на неговия син Аврам Дичов.
Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище "Свети Спас" (според други данни - от 1873 година[2]), а от 1890 година - девическо училище "Надежда".
По време на Руско-турската война от 1877-1878 година двама вевчанци - Янко Трифонов Янков (1852-1922) и Василий Григоров Василев (ок. 1847-1917) взимат участие в Българското опълчение.[3]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Весчани (Vestchani) е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов в края на XIX век Вехчани се обитава от 2 590 жители българи[5]. Данните от 1907 година са по-точни – 2347 жители и 440 къщи[6]. От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17[7].
На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и пребити.
Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише:
| „ | Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите “на река” (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката.[8] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Вевчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
[редактиране] Вевчани днес
  Вевчани(Вевчани) |
|
 Община Вевчани на картата на Република Македония |
|
| Данни | |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Географска област | Дримкол |
| Площ | 22,8 km2 |
| Население | 2 433 (2002) |
| Гъстота | 106,71/km2 |
| Център | Вевчани |
| Селища | 1 |
| Тел. код | 046 |
| Кмет | Перо Илиески |
| Официален сайт | www.vevcani.gov.mk |
 |
|
Община Вевчани граничи единствено с Община Струга. Площта ѝ е едва 22,8 квадратни километра и като се изключат някои от общините, съставляващи град Скопие, общината е най-малката по площ в Република Македония. Според преброяването от 2002 година Вевчани има 2 433 жители.[10]
| Етническа принадлежност | Процент | Брой |
| македонци | 99,43% | 2 419 |
| албанци | 0,12% | 3 |
| турци | 0,00% | 0 |
| роми | 0,00% | 0 |
| власи | 0,04% | 1 |
| сърби | 0,12% | 3 |
| бошняци | 0,00% | 0 |
| други | 0,29% | 7 |
[редактиране] Редовни събития
На 13 и 14 януари (Василица) се повежда ежегодният Вевчански карнавал.
От юни 2010 година се провежда ежегодна международна художествена колония „Вевчански видувања“.[11] [12]
[редактиране] Забележителности
- Вевчански извори (природна забележителност)
- Църква „Свети Никола“ (XIX век)
- Манастир „Свети Спас“ (XIX век)
- Църква „Свети Спас“ (1986-1996)
[редактиране] Личности
- Родени във Вевчани
Анастас Кюшкоски (1942 - ), писател от Република Македония
Васил Сърбаков, български опълченец- Насто Мурадчев (? - 1903), български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, загинал след петчасово сражение с османски войски.[13]
- поп Пандел, български революционер, деец на ВМОРО, убит с Леко Терзията през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[14]
- поп Петър, български революционер, деец на ВМОРО, убит от турците в 1906 година[15]
- Ставре Гогов (1884 - 1907), стружки войвода на ВМОРО, самоубил се в родното си село при сражение с турски войски
- Яким Алулов (? - 1903), стружки войвода на ВМОРО
- Кметове на Вевчани
- Васил Радиноски (1996-2009)
- Перо Илиески (2009- )
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Литература
- Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. — СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
- Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 359
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1983, с. 73
- ↑ Българското опълчение. Биографичен и библиографски справочник, т.1, б.г., Издателсто „Казанлъшка искра" ЕООД, с. 348, 388, т.3, с. 94
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 104 - 105.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с.72-73.
- ↑ Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 75-76; Гръцката и сръбски пропаганди в Македония, съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 476-482
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, С. 1992, с.72-73
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ Адресар на општините во Република Македонија
- ↑ Почнува меѓународната ликовна колонија „Вевчански видувања“, МИА, 28 јуни 2010
- ↑ Меѓународна ликовна колонија „Вевчански видувања 2011“, Дневник online, 29.06.2011
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
