Везни (1919 – 1922)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Везни.
| Везни | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | литературно-художествено |
| Носител | Списание 8° |
| Издателска компания | Придворна п-ца, Елит, Витоша, Меркур |
| Основаване | 1919 |
| Първи брой | 15 септември 1919 г. |
| Последен брой | 15 март 1922 |
| Периодичност | променлива |
| Държава |  България |
| Език | български |
| Главен редактор | Гео Милев, Людмил Стоянов |
Списание „Везни“ е българско литературно-художествено списание, издавано в София от поета Гео Милев в периода от 1919 г. до 1922 г. Списанието бързо става трибуна на символизма и експресионизма в България.[1]
Първият брой на списание „Везни“ излиза на 15 септември 1919 г.[1]
История и развитие[редактиране | редактиране на кода]
„Везни“ започва да излиза като двуседмично списание, но заради финансови затруднения Гео Милев на два пъти променя периодичността, формата, обема и оформлението, печатницата и хартията на изданието. През втората година списанието вече се печата на по-лошо качество хартия, форматът е малко уголемен, но броят на художествените приложения намалява. През третата година сп. „Везни“ вече е Седмично списание за изкуство и култура. Форматът е намален до джобен, хартията е долнокачествена, а илюстративният материал е минимален. Кръгът от сътрудници също се стеснява. И главно финансовите проблеми водят до временното (а то ще се окаже окончателно) спиране на списанието. Гео Милев прави всичко възможно, за да го съхрани, но опитите му са безуспешни. За времето на съществуването си „Везни“ претърпява промяна в естетическата линия. През първата година започва с апологията на символизма, след това се придвижва към възхвала на експресионизма, докато най-накрая излиза индивидуалистичната затвореност на Бог Аз.
Сътрудници[редактиране | редактиране на кода]
Автори и преводачи в списание „Везни“ са най-изявените български символисти: Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Николай Райнов[2] и др., както и някои модернисти като: Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Йордан Стубел, Асен Златаров и т.н.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
На страниците на „Везни“ с избрани фрагменти се представят и редица модерни философи и естети като Фридрих Ницше и Артур Шопенхауер, Фридрих Шлегел и Август Шлайхер, Едгар По, Оскар Уайлд и др. Списанието печата творби във всички литературни жанрове, без да поддържа специални рубрики. Единствената постоянна рубрика е Критичен преглед, а епизодично се появяват рубриките Книги, Театър, Музика. Поезията в списанието е изцяло модернистична и предимно лирическа, като има колебание между двете главни течения – символизма и експресионизма.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1962. с. 166. Посетен на 2022-07-05.
- ↑ Николай Райнов, „Симбол и стил“, Везни, 1920, кн.1; електронно издателство LiterNet, 25 февруари 2002.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дигитализирани броеве на сп. „Везни“ (1919-1922)
- Списание „Везни“, година първа (септември 1919 – юни 1920) Архив на оригинала от 2018-10-08 в Wayback Machine.
- Списание „Везни“, година втора (октомври 1920 – април–май 1921) Архив на оригинала от 2018-10-08 в Wayback Machine.
- Списание „Везни“, година трета (15 октомври 1921 – 15 март 1922) Архив на оригинала от 2018-10-08 в Wayback Machine.
- От и за „Везни“ в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Гео Милев, Статии от сп. „Везни“, електронна публикация – Словото
- Иван Гранитски, Естетическият авангардизъм на списание „Везни“ Архив на оригинала от 2018-10-08 в Wayback Machine.
- Мая Горчева, Как се прави авангард: Литературните проекти на Гео Милев от „Лира“/„Изкуство“ до „Везни“, Електронно издателство LiterNet, 23 март 2008