Велебърдо
| Велебърдо Велебрдо | |
| — село — | |
.JPG) Панорама на селото | |
  Велебърдо | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна Река |
| Надм. височина | 837 m |
| Население | 750 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Велебърдо в Общомедия | |
Велебърдо, Вельо бърдо или Вело-бърдо (на македонска литературна норма: Велебрдо; на албански: Velebërda, Велебърда) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат над рака Радика.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Велебърдо е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вельобърдо (Véliobardo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 191 помаци и 125 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вельо бърдо има 156 жители българи християни и 380 българи-мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велебърдо е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 113 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вело бърдо има 174 българи екзархисти.[4]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вельо бърдо има 27 български екзархийски и 120 помашки къщи.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велебърдо е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 750 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 609 |
| албанци | 6 |
| турци | 132 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Църквата „Свети Георги“ е възобновена в 1972 година върху стари основи и осветена в 1982 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[8]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Писмо от жители на селата Ростуше и Велобърдо до българския екзарх Йосиф I за обновяване на църквата „Успение Богородично“ между двете села, с. 1, 8 февруари 1893 г. -
Писмо от жители на селата Ростуше и Велобърдо до българския екзарх Йосиф I за обновяване на църквата „Успение Богородично“ между двете села, с. 2 -
Писмо на българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I за църквата на с. Рао-стуше и Вело-бърдо, с. 1, от 18 май 1893 -
Писмо на българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I за църквата на с. Рао-стуше и Вело-бърдо, с. 2, от 18 май 1893 -
Писмо на българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I за църквата на с. Рао-стуше и Вело-бърдо, с. 3, от 18 май 1893
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Хаян Селмани (1985 - 2019), предприемач от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 5 март 2014 г.
| |||||||||||
