Велизар Енчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велизар Енчев
български журналист
Роден: 7 януари 1953 г. (1953-01-07) (61 г.)
Гълъбово, България

Велизар Пенков Енчев е български политик, журналист, общественик.

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 7 януари 1953 г. в гр. Гълъбово, Старозагорско.

Завършва специалността "Журналистика" /1973-1978/ и двегодишен факултативен курс по риторика и международни отношения /1977-1978/ в СУ "Св. Климент Охридски". Работи във вестник "Отечествен фронт" /1979-1986/. От 1985 до 1996 година е щатен служител в югославския отдел /17-ти/ на Първо главно управление на Държавна сигурност.[1]

Кореспондент е на вестниците "Отечествен фронт", "Отечествен вестник" и БНТ в Югославия в периода 1987-1993 г. и предава всекидневни кореспонденции за БНТ и БНР за гражданската война в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина /1991-1993/. Външнополитически коментатор на Българската национална телевизия (1994-1995). Уволнен от БНТ през юни 1995 заради критично предаване / "Международен коментар/ "срещу балканската политика на правителството на БСП. Посланик на България в Република Хърватия (1997-2002). След 2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми. Коментатор по външна политика в БНР, телевизия "Европа" — водещ на предаването "Дипломация без маски", телевизия "Седем дни" — водещ на предаването "Днес", телевизия "СКАТ" — водещ на предаването "Дискусионно студио".

Авторство[редактиране | edit source]

През май 1989 г. издава първата си книга за очаквания разпад на югославската федерация със заглавие "Югославия 1988. Хроника на една година". Автор е на многобройни аналитични и прогностични публикации за политическите и етническите процеси на Балканите. През 2005 г. излиза капиталният му труд "Югославия — последната балканска империя. История, политика, етноси". През 2009 г. публикува монографията "Югославската идея". Доктор по международно право и международни отношения (докторска дисертация на тема "Югославската идея — международноправни и държавни аспекти").

През 2009 година излиза книгата му, своеобразна изповед, "Аз бях в разузнаването" с която изказва дълбокото си възмущение от приравняването на работата му в българското разузнаване на Балканите с тази на агентите на комунистическите тайни служби, известни под абривиатурата ДС:

След като правителството на Станишев отвори архивите на външното разузнаване и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, осъзнах, че мълчанието не е злато.

От Националната разузнавателна служба Велизар Енчев, с чин капитан, е уволнен през 1996 година от тогавашния ръководител на службата Бриго Аспарухов, по личното настояване на министър-председателя Жан Виденов.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Решение №72 от 03.08.2009 г. - електронни медии. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2009. Посетен на 3 август 2009.
  2. Енчев, Велизар. Аз бях в разузнаването, стр. 150. Millenium, ISBN 978-954-515-043-2, 2009, София.