Велика Лавра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Манастирът Велика Лавра (на гръцки: Μονή της Μεγίστης Λαύρας) е първи в йерархията на атонските манастири. През десетте века на своето съществуване запазва това първенство, вследствие на своето благосъстояние и безценните предмети, които съхранява. Разположен е в югоизточния край на полуостров Атон, върху стръмна висока 150 метра скала в подножието на планината Атон.

История[редактиране | edit source]

Свети Атанасий Атонски

Манастирът е основан е през 963 г. от монаха Атанасий Атонски, родом от град Трабзон. Първи ктитор на манастира е византийският император Никифор II Фока, който възнамерявал да абдикира от трона, но е убит през 969 година. След него средства за манастира дава и император Йоан Цимисхи. Свети Атанасий Атонски се счита за основател на атонската монашеска общност.

Великата Лавра е най-старият и най-голям манастир в Света гора, подслонил 317 монаха през 1990 година. В центъра на манастира е разположен главния храм (Католикон) „Свети Атанасий Атонски“ с два параклиса, посветени на Светите Четиридесет мъченици и Свети Николай. В чертите на манастира са разположени магерницата, столовата, библиотеката. В четирите края на манастира са разположени монашеските килии, помещенията за гости и параклиси. В манастира има общо 37 параклиса. Библиотеката на Великата Лавра съдържа 2 046 ръкописа, 165 ръкописни книги и 30 000 печатни книги.

Скитове на манастира[редактиране | edit source]

Румънският скит „Продром“

На манастира Великата Лавра са подчинени няколко монашески скита : Свети Йоан Предтеча, Катунакия, Карулия, Кафсокаливия, Света Анна и Мала Света Анна.

Реликви[редактиране | edit source]

В манастира се пазят и много реликви, като част от плащеницата на Исус Христос и мощи на много светци.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.