Велика армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
La Grande Armée
Информация
Активна1805 – 15
ДържаваФранция
РазмерПрез 1812 година, когато е била в апогея на мощта си, се е състояла от 554 500 души:
• 300 000 французи, белгийци и нидерландци
• 95 000 поляци
• 25 000 италианци
• 24 000 баварци
• 20 000 саксонци
• 17 000 вестфалци
• 20 000 прусаци
• 35 000 австрийци
• 15 000 швейцарци
• 3500 хървати
ПокровителНаполеон Бонапарт
МотоValeur et Discipline
(Храброст и Дисциплина)
ЦветовеLe Tricolore
МаршLa Victoire Est a Nous (Победата е наша),
Марсилезата
ТалисманФренски императорски орел
Битки/войниУлм, Аустерлиц, Йена-Ауерщед, Ейлау, Фридланд, Инвазия на Русия от 1812, Смоленск, Бородино, Березина, Лютцен, Дрезден, Лайпциг, Вошам, Арси-сюр-об.
La Grande Armée в Общомедия

Великата армия (на френски:La Grande Armee) е основната военна сила на Франция по време на Наполеоновите войни. Тя е създадена през 1805 г. Състояла се е предимно от французи, но и от много наемни войници, най-вече нидерландци, поляци и австрийци. Първоначално в нея влизали шест корпуса войници, като четири от тях са били под френско командване, а другите два под австрийско и полско. С времето силата и числеността ѝ нарастват неимоверно и в началото на войната срещу Русия това е най-многобройната армия в Европа.

Когато Наполеон започва разширяването на своята империя, Великата армия прегазва Австрия. С времето нейната численост расте и през юни 1812 мощта ѝ е ненадмината. Първото ѝ поражение е нанесено по време на войната срещу Шестата коалиция. След тази загуба френските войски намаляват, и в крайна сметка претърпяват тежко поражение от руснаците. От близо 600 000 души войска оцеляват едва няколко хиляди. През 1813 Великата армия е окончателно победена. Наполеон събира втора Велика армия, но тя никога не успява да достигне числеността на първата.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Добрата организация е една от основните причини за успехите на Великата армия. Тя е била съставена от 5 до 7 корпуса, всеки от които е действал самостоятелно и е включвал всички войскови елементи. Числеността на персонала в корпусите е била между 10 000 и 50 000 души, но най-често броят на войниците е бил около 30 000. В зависимост от важността и задачата те са били командвани от маршал или генерал-майор (General de Division), на които Наполеон често е предоставял свобода на действие.

Всеки корпус е бил съставен от дивизии, всяка наброяваща между 4000 и 6000 души. Те са се състояли от 2 или 3 бригади, всяка от които има два полка. Към дивизиите е имало артилерийска бригада от 3 или 4 батареи, а всяка батарея е включвала 4 оръдия и две гаубици – общо 18 или 24 оръдия.

Понякога кавалерийските единици са били отделяни в собствени малки корпуси, за да не бъде забавено действието им от пехотата.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Императорска гвардия[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-елитното формирование в армията. Тя е основана през 1800 година като полк, който бързо се разраства и достига числеността на редовна армия през 1805 г. Императорската гвардия (Garde Impériale) се състои от най-верните на императора войници, сражавали се в няколко кампании. Според Наполеон, гвардията е пример за всички останали формирования на Великата армия. Основни звена са гвардейската пехота и гвардейската кавалерия, които понякога са подсилени с артилерийски формирования.

Численост на Императорската гвардия
Година Войници
1800 3000
1804 8000
1805 12000
1810 56000
1812 112000
1813 85000 (предимно Млади гвардейци)
1815 28000

Пехота на Гвардията[редактиране | редактиране на кода]

състояща се от три вида войски:

  • Стара гвардия (Vieille Garde) – най-елитните ветерани от Имперската гвардия, сражавали се в 3 до 5 войни. Старата гвардия се дели на два полка:
    • Пехотни гренадири на Императорската гвардия (Grenadiers à Pied de la Garde Impériale)
      Гвардейските гренадири са най-опитните бойци в цялата наполеонова армия, като някои от тях са служили в повече от 20 кампании. Изискванията за присъединяване към тази част са изключително строги – войниците не бива да са служили по-малко от 10 години, трябва да имат военни отличия и да са с ръст над 178 сантиметра. Гвардейската гренадирска пехотна част се е включвала в бойните действия най-рядко, но винаги се е представяла отлично.
    • Пехотни ловци на Императорската гвардия (Chasseurs à Pied de la Garde Impériale)
      Тези войници са наречени така, защото са обучени само в прецизна стрелба с мускети. Критериите за набор са същите като при гренадирите, но изискването за височина е сведено до 172 см. Униформата им се е състояла от дълго, тъмносиньо палто с червени еполети и зелени/бели ревери, тъмносини панталони и шапка от меча кожа. Подобна е била и униформата на гренадирите.
  • Средна гвардия (Moyenne Garde) – това са войници, сражавали се в 2 или 3 войни.
    • Стрелци (Фузилиери)-ловци (Fusiliers-Chasseurs)
      Това са най-добре обучените гвардейски пехотинци. От всички формирования фузилиерите-ловци се сражават най-активно. Този полк на Гвардията е създаден през 1806 година и е разпуснат през 1814. Войниците са въоръжени с мускет Шарлевил от 1777 година, байонет и къся сабя. Облеклото им е съставено от тъмносиньо палто със зелени еполети и бели ревери и тъмносиньо шако. Панталоните им са били кафяви или сини.
    • Фузилиери (Стрелци)-гренадири (Fusiliers-Grenadiers)
      Гренадирите практически не се различават от ловците по бойни умения и формации. Единствената разлика между двете формирования е, че гренадирите са повече на брой и са сформирани малко по-късно – през 1807. Разпуснати са същата година както ловците. Еполетите на униформите им са червени, а панталоните им са бели. Въоръжението е същото.
    • Моряци (Marins de la Garde)
      Моряшката част е била предвидена да бъде екипаж на корабите, с които Великата армия е щяла да окупира Великобритания. Тъй като инвазията не се състои, моряците биват намалени по численост, но не са елиминирани като звено на Армията. Въоръжението им включва същия мускет Шарлевил с байонет както и пистолет.
  • Млада гвардия (Jeune Garde) – състояла се е от войници, сражавали се в една война, както и от най-добрите наборници и доброволци.
    • Егери-Гренадири (Tirailleurs-Grenadiers)
      Младата гвардия е сформирана през 1808 година, когато Наполеон нарежда най-високите, силни и интелигентни мъже от новите попълнения да се групират в редиците на това формирование. По-високите войници сформират гренадирската част, в чийто състав влизат и някои ветерани от Средната и Старата гвардии с цел повдигане на духа и подобряване на тактическите умения. Униформата на тези бойци се е състояла от тъмносиньо палто с червени еполети и бели ревери, както и шако с червени ленти.
    • Ловци-Егери (Tirailleurs-Chasseurs)
      Това формирование се е състояло от по-ниски наборници и е имало по-скоро разузнавателни функции. Единствената разлика между гренадирите и ловците е бил цветът на еполетите – при последните той е бил зелен.
Гвардейска кавалерия[редактиране | редактиране на кода]
  • Конни гренадири на Императорската гвардия (Grenadiers à Cheval de la Garde Impériale)
  • Стрелци-ездачи на Императорската гвардия (Chasseurs à cheval de la Garde Impériale)
  • Елитна жандармерия (Gendarmerie d’Elite)
  • Мамелюкски ескадрон (Escadron de Mamelukes)
  • Леки конници меченосци на Императорската гвардия (Chevau-Légers-Lanciers de la Garde Impériale)
  • Драгуни на императрицата (Dragons de l’Impératice)

Пехота[редактиране | редактиране на кода]

Фронтова линия[редактиране | редактиране на кода]
  • Фузилиери
  • Гренадири
  • Стрелци
Лека пехота[редактиране | редактиране на кода]
  • Ловци
  • Карабинери
  • Леки стрелци

Кавалерия[редактиране | редактиране на кода]

Тежка кавалерия[редактиране | редактиране на кода]
  • Кирасири
  • Драгуни
  • Конни карабинери
Лека кавалерия[редактиране | редактиране на кода]
  • Хусари
  • Конни ловци
  • Пиконосци

Артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Поддръжка[редактиране | редактиране на кода]

Инженери[редактиране | редактиране на кода]

Снабдяване[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

1804 – 1806[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]