Велика сила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Велика сила е държава, която разполага с извънредно голяма икономическа, военна и политическа мощ, които ѝ дават възможност да взима участие в решаването на конфликти в глобален план.

Терминът започва да се използва след Виенския конгрес от 1815 година, на която петте водещи монархии в Европа - Русия, Франция, Великобритания, Австрия и Прусия - се договарят да се подкрепят взаимно и да запазят статуквото в Европа. Коалицията между петте държави спомага за запазването на стабилността в Европа за следващите 40 години и е прекъсната едва с избухването на Кримската война.

За българите в края на 19 век "Великите сили" са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия - държавите, които са "разкъсали" младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 г. Това е причината терминът по отношение на онзи период от българската история да е зареден с преобладаващ негативен смисъл и да е синоним за голяма и властна държава, която се меси във вътрешните работи на други страни в свой интерес и пречи те да се развиват самостоятелно.

За Япония след руско-японската война (1904-1905), а за САЩ след участието им в Първата световна война, също се говори като за велики сили.

Краят на Втората световна война променя виждането за понятието велика сила. В днешно време, след създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 г., под „Велики сили“ се разбират обикновено 5-те държави, постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (създаден по силата на договорка от Ялтенската конференция), а именно САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, а през 21 век - респективно и в икономически аспект - ЕС + Япония и Южна Корея.

Виж също[редактиране | edit source]