Великденска оратория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Великденска оратория (на немски: Osteroratorium, BWV 249) е оратория от Йохан Себастиан Бах.

Първата версия е завършена на 1 април 1725 г. Общо нейните версии са 3, всяка от които значително е изменена. Автор на либретото навярно е Пикандер.

Тематиката е за Великденската неделя, а главни действащи лица са Симон Петър (тенор) и апостол Йоан (бас), които са при празния гроб на Исус.

Структура[редактиране | edit source]

Творбата има 11 части:

  1. Sinfonia (инструментал)
  2. Adagio (инструментал)
  3. Chorus "Kommt, eilet und laufet" дует
  4. Rezitativ "O kalter Männer Sinn"
  5. Aria (Soprano) "Seele, deine Spezereien"
  6. Rezitativ "Hier ist die Gruft"
  7. Aria (Tenor) "Sanfte soll mein Todeskummer"
  8. Rezitativ "Indessen seufzen wir"
  9. Aria (Alto) "Saget, saget mir geschwinde"
  10. Rezitativ "Wir sind erfreut"
  11. Chorus "Preis und Dank"

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]