Великотърновски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий“
Veliko turnovo.jpg
Основаване 1963
Вид Държавен
Ректор проф. д.п.н. Пламен Легкоступ
Студенти 18 000
Местоположение Велико Търново, България
Уебсайт http://www.uni-vt.bg/
Великотърновски университет (Област Велико Търново)
Brown 804000 pog.svg
Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е създаден през 1963 година като Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ във Велико Търново. Според неговия уебсайт той е вторият по големина университет в България след СУ "Св. Климент Охридски" и е наследник на просветните и културни традиции на Търновската книжовна школа от 14 век.[1]

Структура[редактиране | edit source]

Университетът е съставен от 9 факултета:

Факултети[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Основатели на Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици, съратници и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза". Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 година отваря врати вторият университет в България, който има за патрони светите братя Кирил и Методий, с името Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий".

Университетът наследява просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от XIV век и се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: Българска филология, Руска филология, „История“ и „Изобразителни изкуства“. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши училища и институти на БАН.

Целите на Александър Бурмов и Пеньо Русев са били да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух у своите ентусиазирани студенти.

Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите Георги Димов, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Станчо Ваклинов, Христо Данов, Велизар Велков, Страшимир Димитров, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, доцентите Галина Тагамлицка, Михаил Кац и ст. преп. Димо Минев.

Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

Създаването и утвърждаването на Великотърновското висше училище е труден и динамичен процес, в който преподаването и усвояването на хуманитарните знания върви заедно с активна и продуктивна научноизследователска дейност. В ускореното развитие на новия педагогически универститет още през първите години учебната работа и обучението на студентите се допълват от достойни национални и международни научни изяви — конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. "Наука и труд", а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника "Трудове на Висшия педагогически институт". В същото време расте броят на специалностите във ВТУ, расте броят на студентите и преподавателите, продължава комплектуването на нови катедри, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база.

Едва осем години по-късно българската общественост и правителството смятат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават визията на един съвременен университет. С указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният държавен глава — Тодор Живков издава указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет / ВТУ. От тогава досега Великотърновският университет наистина се доказа като най-големият държавен университет в България извън София, като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които изисква новото време.

Днес Великотърновският университет разполага с девет факултета, четиресет и две катедри, шейсет и осем специалности, два педагогически колежа в Плевен и Враца, центрове в София, Пловдив и Добрич и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава бакалаври, магистри и докторанти. Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е първото от големите български държавни висши училища. Всяка година Академичният съвет номинира един дипломиран възпитаник на Университета за присъждане на академична награда на Община Велико Търново в размер на 5000 евро.[1]

Университетска библиотека[редактиране | edit source]

Университетска библиотека отваря врати за своите читатели едновременно с откриването на Висшия Педагогически Институт във В. Търново на 15 септември 1963 г. Първоначалният фонд е изграден със съдействието на нашите първи дарители: Университетска библиотека към СУ “Св. Климент Охридски”, Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Първа гимназия “Св. св. Кирил и Методий” - гр. В. Търново, Окръжен държавен архив, Читалище “Надежда” - гр. В. Търново, проф. Александър Бурмов, акад. Петър Динеков, проф. Николай Кожухаров, ст. преп. Димо Минев, Йордан Кулелиев.

Мисията на Университетска библиотека е осигуряване на библиотечното и информационното обслужване на образователния процес и научно-изследователската дейност във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Целите, към които библиотеката се стреми, са свързани с постигане на оперативност, адекватност и пълнота при задоволяване на информационните потребности на нашите читатели.

За постигане на тези цели Университетска библиотека изгражда многоотраслов библиотечен фонд по профила на изучаваните във Великотърновския университет специалности.

Към момента той наброява над 380 000 библиотечни единици научна и учебна литература на български и чужди езици, включително над 42 000 тома периодични, редки и ценни издания, електронни носители на информация и други материали.[1]

Университетско издателство[редактиране | edit source]

Великотърновският университет разполага с издателство, което носи името "Св. св. Кирил и Методий", наследник на основаната през 1971 г. Печатна база, превърнала се през годините в основно университетско звено. Издателството е регистрирано в Националната ISBN агенция – София, с международен стандартен книжен номер 524 от 20. 04. 1992 г. Изпълнява програмата на университета за книгоиздаване и книгоразпространение, включва се в националния книжен пазар и съвременната българска книжнина. Издателството обезпечава текущия учебен процес на университета.

Появило се на книжния пазар преди повече от 15 г., през 1992 г., издателството се специализира в издаването на литература, профилирана за висшите учебни заведения. Годишно издава 70 заглавия: научна, научнопопулярна, учебна, учебно-помощна литература, списания и годишници. Изданията са насочени както към специализираната аудитория, така и към студентите, кандидат-студентите, учениците и всички ценители на българската книга.

Предимство е внедрената издателска система за малки тиражи при издаването на тясноспециализираните издания, за тестване на пазара чрез пилотни тиражи, както и възможността да се реализира печат при поискване.[1]

Университетът издава студентски вестник "Университет".

Скандали[редактиране | edit source]

През февруари 2013 г., в час по статистика, преподавателка избухва без смислена причина, като ругае и псува студенти. Видеозапис разкрива това на 12 февруари 2013 г., в предаването „Господари на ефира“.[2]

Известни личности възпитаници на университета[редактиране | edit source]

Известни преподаватели в университета[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Проект "Усъвършенстване на системите за управление във Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий"
  2. http://www.dnes.bg/stranata/2013/02/12/isterichna-prepodavatelka-kym-studenti-vie-ste-izrodi.180031

Външни препратки[редактиране | edit source]