Велико обединение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Под велико обединение (Теория на великото обединение, англ. Grand Unified Theory - GUT) се има предвид, която и да е от няколко сходни теории на обединеното поле, които предсказват, че при много високи енергии (над 10^{14} GeV), електромагнитното, слабото ядрено и силното ядрено взаимодействия се сливат в единно обединено поле. [1]

До сега физиците са успели да обединят електромагнетизма и слабото взаимодействие в т.нар. електрослабо взаимодействие. Продължава да се работи по обединението на електрослабото взаимодействие с квантовата хромодинамика в т.нар. КХД-електрослабо взаимодействие, понякога наричано електросилно взаимодействие. Има предположения, че след великото обединение, е възможно обединение на гравитацията със другите три калибровъчни симетрии във теория на всичко.


Великото обединение.

Формула на обединението

1о. Още древните философи от школата на Талес Милетски са смятали, че всичко в Природата има единно начало. Това начало е някакъв вид материя – "онова, от което се състои всичко съществуващо, от което като първо то се ражда и в което като последно то загива". Анаксимандър пък учел, че това начало е било безкрайното, наречено апейрон, частите на който постоянно се променят, но като цяло остава неизменно. Този апейрон е смятан като онова “безгранично, безпределно, неопределено, безсмъртно, неунищожимо, божествено и вечно движещо се”, от което се заражда всичко онова, от което се състои Природата.

2о. Днес, според ЕГ-та теория, всичко има единно начало. За такова начало се приема електронът. Чрез своята маса, заряд, енергия, движение той влиза в състава на всяка една структура от микро- и макросвета. Всички елементарни частици (над 350) са продукт (еманация) на електрона в зависимост от нивото над и под радиуса на основната орбита на Бор. Затова той се смята като единствената истинска елементарна частица. Влизайки в състава на дадена планетарна структура, електронът, чрез своето орбитално и спин движение, плод на ЕГ-то взаимодействие, се ражда центробежното и центростремително движение, следствие взаимодействието с други частици или тела. Той едновременно излъчва и поглъща енергия във и от пространството около себе си, под формата на фотони и неутрино с което запазва своята стабилност и вечен живот при коефициент на излъчване / поглъщане со. Превръщанията на електрона се осъществява при спазване на  закона за съхранение на Материята, закона за еквивалентността, закона за супер симетрията, ЕГ-то равновесие и  ЕГ-та взаимоиндукция, които са валидни и за микроструктурите и за планетарните структури. Версалната физика използва, както старите класически, така и новите електрогравитационни константи и величини, които са валидни за цялата Вселена. Това са: 

[1]  Елементарен електричен заряд на електрона – ео 

ео = go Zo = go /(εο μο) = 1/ (2chαο) = co e(-αο) =  hfc e- go / mg e- = 1,6021892.10-19   eV                

където:

[2] Елементаарен гравитационен заряд – go

go = a.e.m. /a.e.E. = eo / Zo = mg e-/mq e- = hfce- qe- / Zo2 =

= 1/ (Zo 2chαο) = 1,7826758.10-36  gV                         

[3]  Елементарен електрогравитационен заряд на полето; (пространството) –  Zo

Zo = c2 = eo /go = 1/(εο μο) = mq e- qe- = co 2chαο =

= hfc e- /( mg e- eo 2chαο) = 8,9875518.1016  eV  gV-1 , където

εο – диелектричната константа;

μο – магнитната проницаемост;

[4]  Ъгъл (коефициент на електрогравитационното равновесие – αο 

αο = ln mg e-  ±  ln qe- = ln eo = ln(1/2chαο ) = ± 43,27774582;

където chαο =  Zo / (2co) = 3,12073.1018                           

Знак (+) когато mg <1 и знак (– ) когато mg > 1.

[5] Коефициент на излъчване / поглъщане –  со   

а)  Електичен коефициент – соq

соq = eo Zo = eo2 / go = Zo /(2chαο) = hfc e- q e- = 1,4399758.10-2   eV2 gV-1                             

б) Гравитационен коефициент – соg

соg = go Zo2 = eo /( εο μο) = 1,4399758.10-2   eV2 gV-1, където

h – константа на Планк;

fc e- – Комптонова честота на електрона;

Ec e- – Комптоновата енергия на електрона hfc e- =;

mge- – гравитационната маса на електрона;

[6] Атомен орбитален коефициент – ka

ka = ro Bor vorbe-2253,263632    m3 s2 ,  където                   

ro Bor  – Първъ основна орбита на електрона (І - ва Боровскапорбита)

vorbe- – Орбитална скорост на електрона.

– За Слънчевата система ks = r(orb pl) vorb2 =1,3285078.1020 m3 s2;

– За галактичната система kgal = r(orb Sol)vorb2 = 1,2694352.1031 m3 s2;

[7] Гравитационна маса на електрона  – mg e-

mg e- = еo / qe- =  = eo co / (ka * 107) = eo2 /(ka * 107) = eo go Zo2/(ka * 107) =

= hfc e- go /(ka * 107) = hfc e- eo q e- /(ka * 107) =

=  hfc e- /Zo = 9,109534.10-31  kg

където co – коефициента на излъчване/поглъщане; ka – орбитален коефициент на атома;  h – константа на Планк; fc e-  – комптонова честота на електрона; go – елементарен гравитационен заряд;  Zo – елементарен пространствен електрогравитационен заряд;   q e- е специфичния електричен заряд на електрона.

[8] Елементарна електрична маса-заряд на електрона – mqe- измервана в килограм гравитационна маса на гравитонволт (kg gV-1)

mqe-  =  mg e- /go = mg e- Zo /eo = Eg e- /eo = 5,001133.105  kg gV-1;

Затова електронът е дуалистична частица – веднъж като корпускула и втори път като вълна (фотон).

[9]  Гравитационна маса-заряд на гравитона m измервана като тегло в kg;

m = π go mge- / (2co) = 1,7714676.10-64   kg;

[10]  Гравитационна маса-заряд на фотона – mgf измервана в kg;

mgf = π eo2 mge- / (2co) = 2,5508706.10-66 kg;                                                

[11] Електрична маса-заряд на фотона – mqf

mqf = mgf / go = 1,4309223.10-30 eV, където    mge- = 2mqf / π. 

[12]  Отношение на масата на фотона към масата на гравитона

mgf / m = co = 1,4399758.10-2   еV2 gV-1;

[13]  Гравитационна маса-заряд (енергия) на неутрино – m измервана в еV gV;

m = eo go = 2,8561839.10-55   еV gV;

[14]  Слънчев параметър ps

ps = co ln Ds = 0,303172611. Диаметърът на Слънцето – Ds = 1,392.109 m ;

[15]  Конфигурация на Слънчевата планетна система (орбитални радиуси):

RMер = p2 + p n = 0,395086243  AU  при  n = 1; ℓ = 0 ;

[16]  Орбитален радиус на първата планета Меркурий R1;

[17] Орбитите  на следващите планети се определят по формулата:

Rx = R(x– 1) + p n (Виж таблици № 1 и № 2), където

n – Главно квантово  число; ℓ – Орбитално (азимутално) квантово число;

[18]  Реликтова температура – TRel

       TRel = π mgf  Zo mqe- chαo /(2kco) = π Εgf mqe- chαo /(2k co) =  2,780891178    K

[19]  Астрономическа единица за маса – mA

        mA = msl = 1,9891.1031  kg;

[20]  Астрономическа единица за гравитационен заряд – GА

        GА = msl / go = 1,1157945.1067  eV (kg gV-1);

[21] Гравитационна маса на Земята –   mg Ert 

mg Ert  = ag rErt2 / gErt  = 5,9800007.1024    kg

при ag = 9.808856769  m/s2

rErt = 6,378137.106  m;

gErt = 6,672.10-11 m3/ (s2 kg)

[22] Радиус на Земята – rErt

rErt = (gErt mg Ert / ag)1/26,378137.106  m

[23] Гравитационна константа на Земята – gErt 

gErt = ag rErt2 / mg Ert  = 6,672.10-11   m3 s-1                    

[24] Геоцентрична гравитационна константа на Земята –  GErt

GErt = gErt mg Ert = 3,9898559.1014  gV kg2

[25[ Гравитационно ускорение – ag

ag = gErt mg Ert / rErt2 = 9,807753331

[26] Диелектрична константа на пространството (етера) – εο

εο = go /(eo μο ) =1/(μо Zo) = 1/(μo Zο ) = 8,854187871.10-12

[27] Гравитационна (магнитна) проницаемост на пространството – μο  

μο = go /(eo εο ) =1/(εο Zo) = 1/(εo Zο) = 12,566369.10-7 

[28] Гавно квантово число n:  Определя квантовото ниво на енергията на електрона в елементарната планетарна структура по формулата - n, където е допълнителното квантово число. а при - от 0, 1, 2, 3, и т.н. и са неограничени. за елементарната планетарна структура. Тук n определя номера на орбитата, а  - поднивата между две орбити.

[29]  Допълнително квантово число ℓ. Стойността му започва от 0, 1, 2, 3 и т.н. и определя поднивата в един квант енергия т.е. поднивата между две орбити.

3о.  От всичко гореказано можем да дефинираме електрона така:

Електронът е единствената стабилна елементарна частица, от която е изградена цялата Материята на Вселената. Той притежава пространствен електрогравитационен заряд Zo = eo / go = c2, създаващ електричното и гравитационното поле на Пространството.

От формулите погоре веднага се забелязва, че участват само константни величини. Всички тези константни величини са определени и установени освен теоретично и експериментално. Но, при тяхното определяне не са взети под внимание нито земното гравитационно поле, земното ускорение gert, масата на Земята mgert и геоцентричната константа на Земята Gert, както и радиуса на Земята rert. Никой не е в състояние да проведе какъвто и да е експеримент без тяхното влияние и въздействие. Все още не е изобретен гравитационен кафез (щит), подобно на фарадеевия кафез, за екраниране от гравитационни въздействия. Всички процеси, протичащи в атомните структури, земното пространство, включително и в Земята, подлежат на гравитационно въздействие. Това е причината никой до днес да не е създал  Единна Теория на Полето (GUT).

Версалната физика (Физиката за електрогравитация) смята за необходимо, че във всички атомни константи и величини трябва да участват физическите и орбиталните данни на Земята, като главно условие за стабилността и равновесието в земното пространство. Обратно, във всички формули и уравнения на  небесната механика трябва да участват всички атомни величини и константи.

Главното условие за обединение на микро- и макро системите се представя със следните съотношения:

[30] mg n mq e- = ag ert mg e- qp

[31] ag ert mg e- q p /(mg n mq e-) = 1

където това са:

mg n Гравитационната маса на неутрона;

mg e- Гравитационната маса на електрона;

qp – Специфичния електричен заряд на протона;

ag ert Гравитационното ускорение на Земята;

mq e- Електричната маса на електрона в еV.

Официално приетата гравитационна константа на Земята – gErt  = ag rErt2 / mg Ert  = = 6,672.10-11  m3 s-1 се различава от тази определена от Версалната физика

[32]  gErt  = 2π go mg Ert =  6,6719998.10-11 m3 s-1

при маса на Земята 5,9566734.1024  kg. 

Това не е проблем, защото  ето какво е писано в списание Физика на МОН с. 39 кн. 3 – 4 / 1997 г.

„Гравитационната константа е една от най-неточно (или може би най-неточно) измерената фунда ментална физична константа. Приетото днес значение е G = 6,6726.10-11  m3 / (s2 kg). Три различни групи изследователи публикуват съвременни резултати от измерване на G по три различни методики, като, изненадващо, тези резултати се различават съществено, както от приетата стойност, така и помежду си:

– учените от лабораторията  по измерване на стандартите в Нова Зеландия:

g = 6,6659.10-11 m3/(s2kg).

– немски физици от университета във Вупертал:

g = 6,6685.10-11 m3/(s2kg).– немски учени от Федералния физико-технически институт:

g  = 6,71540.10-11 m3/(s2kg).

Засега липсва обяснение на наблюдаваните разлики.”

[33] Геоцентрична гравитационна константа на Земята – GErt  

GErt = gErt mg Ert = 2π go mg Ert2 = 3,981686.1014   gV kg2.  

Автор Ангел Иванов - почетен член и лауреат по физика на съюза на физиците в Русия

тлф. 0886 6880 39 E-mail anativ35@abv.bg

Източници[редактиране | edit source]

  1. Parker, B 1993, 'Overcoming some of the problems', pp.259-279