Велик дук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексий Апокавк в своите служебни дрехи на Мега дукс (1341-1345)

Велик дук (на латински: Megas Doux, на гръцки: μέγας δούξ; на български: Велик дук) е една от най-високите служби в йерархията на Византийската империя. Понякога тази служба се е наричала също Megaduke или Megadux. Гръцката дума δούξ произлиза от латинската дума dux, която означава „Военачалник“. Въпреки че днес означава „херцог“, във Византийската империя тя е запазила своето първоначално значение.

Службата е създадена малко след 1085 г. от византийския император Алексий I Комнин, тогава като "doux" на флотата (гр.: δούξ τοῦ στόλου) при реформацията на Византийския флот. Около 1092 г. Алексий дава тази служба на своя зет Йоан Дука и допълва титлата с думата megas.

След изчезването на империята тази титла става почетна.

Последният и най-известен Megas Doux е Лука Нотарас, който остава на служба до падането на Константинопол през 1453 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • Bartusis, Mark C.. The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204-1453. University of Pennsylvania Press,, 1997. ISBN 0812216202.
  • Haldon, John F.. Warfare, state and society in the Byzantine world, 565-1204. Routledge,, 1999. ISBN 1857284941.
  • Alexander Kazhdan: Megas Doux. In: Oxford Dictionary of Byzantium. Bd. 2 (1991), S. 1330.
  • Magdalino, Paul. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143–1180. Cambridge University Press,, 2002. ISBN 0-521-52653-1.