Велик жупан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Титлата Велик жупан влиза в сръбска (сърбо-хърватска) употреба, и е от български произход. Аналог е на титлата велик княз.

Влиза в употреба за владетелите на сръбските земи в началото на 10 век. Първият владетел който се титулова „велик жупан“ е Петър Гойникович, след като Симеон му кумува. След Гойникович сръбските владетели се титуловат „велик жупан“, което е пряка последица от българското влияние върху сръбските земи.

В периода 10 - 13 век онзи от рашките жупани, който се е въздигал и успявал да обедини сръбските жупании (жупи), придобивал титула велик жупан. Титлата представлява по-висока степен на сърбо-хърватската титла жупан (пак с български произход). Главнокомандващият (предводителят) на обединената войска от земите и жупаниите на великия жупан носи съответно титлата велик войвода.

Еквивалентна титла на велик жупан в Босна е бан.

Титлата „велик жупан“ е използвана и в йерархичната система на Първата българска държава, което е засвидетелствано от надпис върху сребърна чаша открита в гроб край Преслав. Надписът, който се намира от външната страна на дъното ѝ, е на гръцки и гласи: „Помагай, Господи, Сивин, велик жупан в България“. Веселин Бешевлиев изказва предположение[1], че българският велможа носещ тази титла е бил началник на всички жупани в пределите на България. Бешевлиев свързва появата на званието „велик жупан“ (в оригиналния словоред - „жупан велик“) с управлението на хан Омуртаг[2] и неговата политика на централизъм, включваща поставянето на български боляри за управители на славянските племена присъединени към Българската държава. От времето на Първата българска държава са известни и титлите „жупан“ и „жупан таркан“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Първобългарите-бит и култура“ - Веселин Бешевлиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 56
  2. Прабългарски епиграфски паметници - Веселин Бешевлиев (електронно издание)