Велик жупан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Титлата Велик жупан е от български произход и поради българското влияние в средновековните сръбски и хърватски земи, трайно се установява в титулатурата там. Аналог е на титлата велик княз във великоруските източнославянски земи.

Влиза в употреба за владетелите на сръбските земи в началото на 10 век. Първият владетел който се титулова „велик жупан“ е Петър Гойникович, след като Симеон му кумува. След Гойникович сръбските владетели се титуловат „велик жупан“, което е пряка последица от българското влияние върху сръбските земи.

В периода 10 - 13 век онзи от зетските или рашките жупани, който се е въздигал и успявал да обедини сръбските жупании (жупи), придобивал титула велик жупан. За легитимацията на общосръбския велик жупан задължително условие било в жилите му да тече царска кръв, т.е. да принадлежи или да е свързан със зетския клон на Комитопулите.

Титлата представлявала по-висока степен на сърбо-хърватската титла жупан (пак с български произход). Главнокомандващият (предводителят) на обединената войска от земите и жупаниите на великия жупан по/от времето на Втората българска държава, носи пък съответно титлата велик войвода. Това ново положение е взаимствано от Търновската титулатура, понеже след управлението на цар Иван Асен II (пряк наследник посредством майка си Елена (Иван Асен I) и на двата клона на комитопулите), за първи път отново царската титла е в българите, и съответно се установява и ново статукво и по западните български земи, респективно и по сръбските земи.

Еквивалентна титла на велик жупан в Босна е бан, понеже Босна се оказва в сферата на влияние на Кралство Унгария - виж Босненско банство.

Предистория[редактиране | edit source]

Титлата „велик жупан“ е използвана и в йерархичната система на Първата българска държава, което е засвидетелствано от надпис върху сребърна чаша открита в гроб край Преслав. Надписът, който се намира от външната страна на дъното ѝ, е на гръцки и гласи: „Помагай, Господи, Сивин, велик жупан в България“. Веселин Бешевлиев изказва предположение[1], че българският велможа носещ тази титла е бил началник на всички жупани в пределите на България. Бешевлиев свързва появата на званието „велик жупан“ (в оригиналния словоред - „жупан велик“) с управлението на хан Омуртаг[2] и неговата политика на централизъм, включваща поставянето на български боляри за управители на славянските племена присъединени към Българската държава.

От времето на Първата българска държава са известни и титлите „жупан“ и „жупан таркан“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Първобългарите-бит и култура“ - Веселин Бешевлиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 56
  2. Прабългарски епиграфски паметници - Веселин Бешевлиев (електронно издание)