Велик херцог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корона на велик херцог

Велик херцог (на немски: Großherzog, на френски: Grand-duc, на английски: Grand duke, на италиански: Grandúca, на латински: magnus dux) е титла за князе в ранг между крал и херцог.

През късната Византийска империя титлата велик херцог съществува като Велик дук (Megas doux) във военната иерархия.

Папа Пий V дава през 1569 г. на херцог Козимо I от Флоренция титлата на велик херцог на Тоскана, с която от 1699 г. е свързан предикатът „Кралско Височество“. До ранния 19 век Тоскана е първото и единствено Велико херцогство на света.

Наполеон I разпространява през ранния 19 век титлата велик херцог. Той дава през лятото 1806 г. титлата велик херцог на Клеве и Берг на своя зет Жоашен Мюра, съпруг на сестра му Каролина Бонапарт.

В Англия и Франция кралските прицове и принцеси се наричат „Grand Duke“ или „Grand-duc“, също „Grand Duchess“ или „Grande-Duchesse“. В Русия от 18 век до свалянето на царя през 1917 г. също и императорските принцове и принцеси имат титлата велик княз или велика княгиня и се наричани „Императорско Височество“.

Външни препратки[редактиране | edit source]