Величко Спасов
| Величко Спасов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1958 г.
|
Величко Спасов Механджийски (Механджиев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Величко Спасов Механджийски е роден на 10 април 1875[1] или 1880 година[2] в кумановското село Младо Нагоричане, тогава в Османската империя. През 1905 година е селски войвода на ВМОРО в родното си село. От 1911 година е четник при Кръстьо Лазаров. След превземането на Куманово от четата по време на Балканската война назряват проблеми със сръбските окупатори, които издават заповед за унищожение на четата и тя се оттегля в България. В Междусъюзническата война е в МОО. Участва в сражението срещу сърбите при местността Орловец, Кумановско на 27 август 1915 година. В периода на Първата световна война (1915 – 1918 г.) се поставя в услуга на българската администрация и армия в Македония. След края на войната, през март 1919 година е арестуван от сръбските власти, като след това бяга в България. Присъединява се към възстановеното ВМРО. През 1922 година Кръстю Лазаров възстановява четата си, към която се присъединява и Механджийски. От 1925 година той е командир на отделение в четата на Кръстьо Лазаров.[2][3] След 1925 година влизането и обикалянето с четата става много трудно, сърбите укрепват границата и начесто поставят засади, а от 1930 г. четата практически не може да преминава в Югославия. След присъединяването през 1941 г. на Македония към България по време на Втората световна война Спасов се връща в родния си край. На 15 септември 1942 година в местността Орловец, на мястото, където през 1915 година четата на Кръстьо Лазаров води сражение със сръбската войска, е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръстьо Лазаров и двамата оцелели четници Траян Стойчев и Величко Спасов.[4] Спасов умира след войната в Югославия.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Централен държавен архив, фонд 388к а.е 1511, оп. 4.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 288.
- ↑ Ил. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, Декемврий 1942. с. 9.
