Венерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За другите шведски езера с име Венерн вижте пояснителната страница.
Венерн  
Изглед към Венерн от Йортенс Уде
Изглед към Венерн от Йортенс Уде
Местоположение Швеция
Координати 58°48′29″ с. ш. 13°19′37″ и. д. / 58.808056° с. ш. 13.326944° и. д.
Притоци река Кларелвен
Отток река Категат
Площ 5 648 km2
Воден обем 153 km3
Венерн   в Общомедия

Венерн (на шведски Vänern) е най-голямото езеро в Швеция, както по площ (5648 km2), така и по обем (153 km3). То е третото по големина в Европа, след Ладожското и Онежското езера. Средната му дълбочина е 27 m, а най-голямата е 106 m.

Географско положение[редактиране | edit source]

Карта на Венерн

Венерн се намира в южната част на Швеция, Йоталанд. Полуостров Вермландснес (Värmlandsnäs) разделя езерото на две части. Западната се нарича Далбошьо (Dalbosjö) с бряг основно във Далсланд. Източната се нарича Вермландшьон (Värmlandsjön, Вермландското езеро), защото голяма част от брега е във Вермланд. Южният бряг на езерото принадлежи на Вестерйотланд.

Основният приток е река Кларелвен (Klarälven), която се влива близо до град Карлстад на северния бряг. Оттокът на Венерн през Йотаелв е част от канала Йота, свързващ Ботническия залив с протока Категат през цяла Швеция.

Карлстад е първият град във Вермланд, получил статута на Кралски град на 5 март 1584 от дук Карл (впоследствие крал Карл IX), чието име носи. Други големи градове по крайбрежието са Мариестад, Кристинехамн, Лидшьопинг, Венершбори, Омол.

Природа[редактиране | edit source]

Архипелагът Дюро около едноименния остров е със статус на национален парк. Планинският масив Кинекюле на югоизточния бряг привлича много туристи.

Биоразнообразие[редактиране | edit source]

Венерн е обитавано от разнообразни видове риби. Въпреки че има масивна кампания за съхранение на биоразнообразието, чрез ограничаване на риболова и запазване на околната среда, все още е разрешен спортният риболов от брега на езерото или от лодки (с известни ограничения — максимум от три едри риби на човек за ден). Търговският риболов изисква официално разрешение.

Една от най-разпространените риби е европейската корюшка (Osmerus eperlanus, (Linnaeus, 1758)) — със средна гъстота от 2 600 екземпляра на хектар. Вторият често срещащ се вид е рипусът (Coregonus albula) с гъстота около 200-300 екземпляра на хектар. Тези два вида са доминантни за източен Далбошьо.

Самият риболов е важна част от индустрията на градовете около Венерн. През 2001, от езерото са извадени 165 тона рипус (Coregonus albula), около 100 тона бяла риба (Coregonus spp.) и около 25 тона змиорка (Anguilla anguilla, (Linnaeus, 1758)).

Във Венерн се срещат две подгрупи на езерните сьомги, гюлспонгелвска и кларелвска. И двете са уникални за езерото, тъй като са се оформили от сьомгата на Балтийско море преди повече от 9 000 години, и никога не навлизат в морски води. В Европа има още едно езеро (Саимаа), в което се срещат езерни сьомги. И двете са големи риби, които могат да достигат на тегло до 18 kg. Особено показателно е, че световният рекорд за езерна сьомга принадлежи на Венерн (над 20 kg).

Голяма част от сладководните риби на Швеция се срещат и във Венерн. Като примери, могат да се посочат: чудски сиг (Coregonus lavaretus, (Linnaeus, 1758)), пелед (Coregonus peled), (Coregoni nilssoni), речна пъстърва (Salmo trutta, (Linnaeus, 1758)), платика (Abramis brama, Cuvier, 1816), чил-косат (Abramis ballerus, (Linnaeus, 1758)), бабка (Abramis bjoerkna), клен (Leuciscus cephalus), мъздруга (Leuciscus idus, (Linnaeus, 1758)), распер (Aspius aspius), уклей (Alburnus alburnus, (Linnaeus, 1758)), лин (Tinca tinca), бабушка (Rutilus rutilus, (Linnaeus, 1758)), Михалца (Lota lota, (Linnaeus, 1758)), сребриста каракуда (Carassius carassius), смадок (Sander lucioperca, (Linnaeus, 1758)), речен костур (Perca fluviatilis)и други.