Венецианско гето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Указателна табела за Gheto Novo

Венецианското гето е заселена от евреи изолирана от каналите земя в района на Канареджо във Венеция.

Евреите се появяват във Венеция в началото на XII век и се установяват главно на остров Джудека.

След изгонване на евреите от Испания, броя им във Венеция критично нараства. Владенията на Венецианската република са пряко застрашени от Османската империя, на която евреите симпатизират. Венеция последователно се ангажира в редица венецианско-турски войни. На 29 март 1516 г., след молба на папата за изгонването на евреите от Венеция, Съвета на десетте приема компромисно решение за уреждането им на обособено за целта място — на остров в района на Канареджо, известен като Getto Nuovo. Евреите неправилно възприемат тази дума и оттук прозлиза термина гето.

Гетото на Венеция е заобиколено от канали, като с останалата част от Венеция го свързват три моста, чийто врати през средновековието вечер са затворени. На евреите, с изключение на лекарите, е забранено да напускат гетото през нощта, като сигурността на вратите и следенето за трафика по околните канали е поверено на християнска охрана. С течение на времето, на евреите постепенно е облекчен режима, като им се позволява да напускат гетото със специални шапки и носейки жълта емблема. За евреите съществува по това време забраната за упражняване на други професии с изключение на манифактурно производство, лихварство и медицина. Също така, на евреите от гетото е било забранено да притежават собственост. Тъй като на евреите не им е позволено да се занимават с изкуство, синагогата в гетото е проектирана от архитекти-християни.

Увеличаването броя на евреите в гетото през годините довежда до строителството в него на високи сгради до 8 етажа, т.нар. венециански небостъргачи. През 1541 г. към района се включва т.нар. Старо гето (Ghetto Vecchio), а през 1633 г. и Ново гето (Ghetto Novissimo). През тези години еврейското население на Венеция възлиза на повече от 5000 души и се състои от три еврейски общности: алемани-ашкенази (от Германия и Източна Европа), левантийци-мизрахи и испански евреи-сефаради.

През 1797 г. Наполеон премахва вратите на гетото, но след Виенския конгрес те са въстановени. През 1866 г. по време на обединението на Италия, вратите са демонтирани.

До днес на входа на някогашното Венецианско гето се пази каменна плоча, чийто текст обяснява на какво наказание ще бъдат подложени покръстените евреи-конверси, които тайно продължават да изповядват юдаизма и да съблюдават еврейските религиозни ритуали. На територията на гетото е изграден паметник на Холокоста по проект на Арбит Блатаса, има Еврейски музей, две действащи синагоги, кашер-ресторант и еврейска библиотека.

Едно от най-известните произведения на Шекспир - „Венецианския търговец“ е със сюжет от Венеция с нейното гето.

Предистория[редактиране | edit source]

Венецианското гето не е първото гето. Подобни места за евреи за съществували във Валядолид (от 1412), Болоня (от 1417), Торино (от 1425), Франкфурт (от 1458). След изгонване на евреите от Испания, гета са отворени в Рим (от август 1555), Анкона, Карпантра, Авиньон, Ил сюр ла Сорг, Кавайон.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, Гето или Ливорно, стр. 276-277. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]