Венецуела
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| República Bolivariana de Venezuela | |||||
|
|||||
| Девиз: няма | |||||
![]() |
|||||
| Официален език | испански | ||||
| Столица | Каракас |
||||
| Най-голям град | Каракас | ||||
| президент | Уго Чавес | ||||
| ' | |||||
| Площ - oбщо |
на 32-то място 916 445 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 42-ро място 27 933 496 30.2 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2007) - на човек |
на 35-то място 236 млрд $ 8596 $ |
||||
| Валута | венецуелски боливар (VEB) | ||||
| Часова зона | UTC-4:30 | ||||
| Независимост - обявена - призната |
от Испания 05 юли 1811 1821 |
||||
| Национален химн | Gloria al Bravo Pueblo | ||||
| Интернет домейн | .ve | ||||
| Телефонен код | +58 |
||||
Венецуела, официално Боливарска република Венецуела (на испански: República Bolivariana de Venezuela, Република боливариана де Венесуела), е държава в северната част на Южна Америка. Страната има площ 916 445 кв.км. Граничи с Колумбия, Бразилия, Гаяна. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Населението на града наброява 3 783 000 души. Други големи градове са: Маракайбо, Валенсия, Сиудад Боливар.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Предколумбова история
Предколумбовата история на Венецуела обхваща историята на всички местни индиански племена, населяващи територията ѝ. Разглежда се появяването на местното население, развитието му, бита и културата.
[редактиране] Следколумбова история
Следколумбовата история разглежда историческото развитие на събитията, следствие от откривателната и завоевателна дейност на европейски мореплаватели и военни. Тази част обхваща смесването на културите на индианците с европейците, последвалите борби за независимост и т.н.
- 1498 г.- крайбрежието е открито от Христофор Колумб
- 1499 г.- Алонсо де Охеда открива залива Маракайбо и назовава страната Венецуела (Малката Венеция);
- 1810 г.-начало на войните за независимост, начело със Симон Боливар;
- 1830 г.-самостоятелна република Венецуела.
[редактиране] География
Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 25-290С. В басейна на река Ориноко е най-високият в света водопад Анхел - 1054 м. Горите заемат около 50% от територията на страната. Останалата част от територията е заета от високотревни савани и планини. Най-високият връх е Боливар - 5007 м. В Карибско море страната има стотици острови, като най-големия от тях е остров Маргарита, който е предпочитана туристическа дестинация. Венецуела е страна, в която има екваториални гори, високи планини,савани. Докато равнинният район между Андите и река Ориноко е зает от савани, то южната и югоизточната част на Венецуела са заети от Гвианската планинска земя, една от най-старите земни плочи и малка част от Амазонската низина, най-голямата равнинна площ на планетата, които са покрити с гъсти екваториални гори. Това са едни от най-дивите кътчета на Земята. Тук природата все още е в своя първичен вид, незасегната от човека, понеже през Гвианската планинска земя не преминават почти никакви пътища и този регион, заемащ близо 50% от територията на Венецуела е напълно откъснат от света и населен с индианци, които дори в началото на 21 век живеят в първобитни условия, без ток, без връзки с външния свят и в колиби от дърво, слама или палмови листа. Освен това тук и дърводобивът не е много развит, тъй като Венецуела задоволява потребностите си с големият добив на нефт в крайбрежието. Характерни за Гвианската планинска земя са т.нар. тепуи, високи върхове, остатък от най-старите земни плочи, издигащи се като гигантски непревземаеми цитадели над околните планини и покрити с гъсти екваториални гори.
Това е едно от местата, което държи рекорд по биоразнообразие в света. Множество от местните видове растения и животни са ендемити (се срещат само тук). Над 900 вида орхидеи са ендемити за този регион. Тук се срещат и уникален вид гъби, които убиват насекоми с отрова. Като цяло Венецуела има изключително богата флора и фауна, представена от над 40 000 вида цветни растения, 430 вида бозайници, сред които ягуар пума, оцелот, тапир, мравояд, броненосец, много видове маймуни, кинкажу, капибара и др.; 1500 вида птици (от пъстри папагали, тукани, трогони и др. до кондорите от Андите);множество влечуги, сред които огромен брой змии, представени от много силно отровни видове като ярака и коралова змия и от неотровните гиганти боа, питон и най-голямата змия в света- анаконда, достигаща 11 метра дължина, а също и много крокодили и алигатори, сред които и черния кайман, който е един от най-големите крокодили в света; огромен брой насекоми и жаби, сред които и дървесната жаба кокои, която е най-отровното земноводно на планетата, а реките са дом на най-хищната риба в света - пираня. [1] ghfhg
[редактиране] Държавно устройство
Венецуела е федеративна република, начело с президент, избиран за 5 години. Законодателната власт - Конгрес, състоящ се от две палати - сенат (52 сенатори) и палата на депутатите (207 депутати), избирани за 5 години. Бившите президенти са пожизнени сенатори. Изпълнителната власт - правителство, начело на което е президента.
[редактиране] Административно деление
Страната е разделена на 23 щата , 1 столичен окръг* , и 1 зависим окръг* . Амасонас , Ансоатеги , Апуре , Арагуа , Баринас , Боливар (Bolivar), Карабобо , Кохедес , Делта Амакуро , Зависим окръг , Федерален окръг* , Фалкон , Гуарико , Лара (Lara), Мерида, Миранда (Miranda), Монагас , Нуева Еспарта, Португеса , Сукре (Sucre), Тачира , Трухильо (Trujillo), Варгас (Vargas), Яракуй , Сулия .
Забележка: Федералният зависим окръг се състои от 11 федерално контролирани островни групи състоящи се от общо 72 самостоятелни острова
[редактиране] Население
В състава на населението на Венецуела, освен венецуелци има и колумбийци, индианци и други. То наброява 27 933 496 души (2007) и я нарежда на 42-ро място в света по брой жители. 65% от населението са от смесен европейско-африканско-индиански произход (метиси или мулати). 20% са от европейски произход, 10% от африкански и 2% от индиански произход, а останалите 3% са от друга расова група. Белиите европеци съставляват 5 500 000 от населението. Годишният растеж на неселението е 1,4% (2005). Раждаемостта е 18,91 (на 1000 човека, 2005). Средно всяка жена ражда 2,51 деца. 96% от населението са католици, 2% протестанти и 2% определят своето изповедание като друго. Средната гъстота на населението е 29 д/км². На градското се падат 89%, а на селското 11%. Раждаемостта е 18,91‰, а смъртността е 4,7‰. Средният годишен прираст е 1,75 млн. души. Естественият прираст на населението е 14,2‰. Средна продължителност на живота: мъже - 70 г., жени - 77 г.
[редактиране] Икономика
Откритите огромни нефтени запаси във и около езерото Маракайбо коренно променят икономиката на страната. Нефтодобивът започва през 1914г., когато е и първото сондиране. До национализирането на нефтената индустрия (1975 г.) много чуждестранни компании участват в разработката на нефтените полета. Днес Венецуела заема 3-то място в света по износ на нефт. Дневното производство е приблизително 3,2 млн. барела. На тази база силно се развиват нефтохимията (1/3 от добивания нефт се преработва в страната) и корабостроенето. Двата големи града на брега на на езерото - Кабимас и Маракайбо, също процъфтяват благодарение на тези отрасли. Венецуела се превръща в една от най-развитите и богати страни в Южна Америка, но същевременно е с най-високо ниво на корупция на континента.
[редактиране] Растениевъдство и животновъдство
Обработваемите земи са около 5%. В страната се развъждат около 15 млн. глави едър рогат добитък, 4,5 млн. свине и 4 млн. кози.
[редактиране] Промишленост и енергетика
Основен стопански отрасъл е добивът и износът на нефт, добив на газ. Страната притежава запаси от руди, манган, злато, въглища и други. Развита е и хранително-вкусовата промишленост. Селското стопанство е слабо развито. Отглеждат се банани, захарна тръстика, маниока и други. Животновъдство -едър рогат добитък, свине, кози. Има добре развита туристическа инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 2 млн. туристи. Поради значителното си производство на петрол страната е член на ОПЕК. От 2006г. Венецуела е член на най-голямата Южноамериканска икономическа организация - Меркосур.
Венесуела е богата на полезни изкопаеми (железни руди, манган, боксит, никел, злато, скъпоценни камъни, въглища и др.), но нефтът (суров и рафиниран) дава почти 4/5 от националните приходи.
[редактиране] Услуги, транспорт и туризъм
[редактиране] Политика
[редактиране] Култура и образование
[редактиране] Други
- Комуникации във Венецуела
- Транспорт във Венецуела
- Армия на Венецуела
- Външна политика на Венецуела
- Уго Чавес
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
- Иде.ли? - Фотогалерия Венецуела
- Двустранни отношения между Република България и Боливарска република Венецуела- Официална Интернет страница на Министерство на Външните Работи
- Фотогалерия с мотиви от столицата Каракас и цяла Венецуела (английски)
|
||||||||||||||
|
|||||||
