Вернер Херцог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Вернер Херцог (на немски: Werner Herzog, роден като Вернер Х. Стипетич на 5 септември 1942 г.) е немски кинорежисьор, сценарист, актьор и режисьор на опери.
Основоположник е на новото течение в немското кино, заедно с Райнер Вернер Фасбиндер, Маргарете фон Трота, Фолкер Шльондорф, Ханс-Юрген Сиберберг, Вим Вендерс и други. Героите във филмите му са предимно хора с невъзможни мечти или странни таланти.
Съдържание |
Частична филмография[редактиране]
Режисьор[редактиране]
Пълнометражни филми[редактиране]
- "Признаци на живот" (1968)
- "Агире, гневът Божи" (1972)
- "Загадката на Каспар Хаузер" (1974)
- "Сърце от стъкло" (1976)
- "Строшек" (1977)
- "Носферату вампирът" (1979)
- "Войцек" (1979)
- "Фитцкаралдо" (1982)
- "Където зелените мравки сънуват" (1984)
- "Кобра Верде" (1987)
- "Вик от камък" (1991)
- "Непобедим" (2001)
- "Спасителна зора (2007)
- "Лошият лейтенант: междинно пристанище Ню Орлиънс" (2009)
Късометражни филми[редактиране]
- "Херкулес" (1962)
- "Признаци на живот" (1968)
- "Игра в пясъка" (1964)
- "Последни думи" (1967)
- "Безпрецедентната защита на крепостта Дойчкройц" (1968)
- "Предпазни мерки срещу фанатици" (1969)
Документални филми[редактиране]
- "Дори джуджетата са били малки" (1970)
- "Земя на тишина и тъмнина" (1971)
- "Фата моргана" (1971)
- "Великият екстаз на дърворезбаря Щайнер" (1974)
- "Страданието" (1977)
- "Ехо от тъмната империя" (1990)
- "Уроци по тъмнина" (1992)
- "Камбани от дълбините" (1993)
- "Моят най-добър приятел" (1999)
- "Колело на времето" (2003)
- "Белият диамант" (2004)
- "Онзи, дивият и синият" (2005)
- "Сив човек" (2005)
- "Случайни срещи на края на света" (2007)
Външни препратки[редактиране]