Верхоянски хребет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Верхоянски хребет на картата на Източен Сибир
Изглед от Верхоянски хребет

Верхоянски хребет е планинска верига в Североизточен Сибир с дължина около 1200 км и широчина от 100 до 250 км. Най-високият връх е 2389 м. Започва от р. Томпо (Томпонски улус), извива се като подкова на запад и достига бреговете на море Лаптеви (част от Северния ледовит океан) при делтата на р. Лена. Изграден от варовици, пясъчници, кварцити. Във високите части – алпийски релеф. Целогодишни ледници в долините. Верхоянският хребет е вододел за реките Лена (на запад), Яна (изток), Алдан и Томпо (на юг).

Климат и води[редактиране | edit source]

Климатът е планински, субарктически. Характерни са кратко лято и продължителна зима с много ниски температури (-50°C и по-ниски). Слаби валежи, предимно от сняг. От ледниците се оттичат малки потоци. Извират няколко по-големи реки: Яна (с горното си течение Сартанг), Битинтай (ляв приток на Яна), Омолой, Томпо, и др. Реките замръзват в периода от септември до май.

Населени пунктове[редактиране | edit source]

Батагай (улусен център), Верхоянск, Есе-Хайя

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Големи находища на злато, калай, антимон, сребро, волфрам, мед и др. Добивът е силно затруднен поради суровия климат. До 1990 – 91 год. добивът на полезни изкомаеми е подкрепян и финансиран от тогавашната власт. Днес тази промишленост запада, остават действащи само няколко златни находища.

Флора[редактиране | edit source]

Редки гори от лиственица, ела, тополи.

Фауна[редактиране | edit source]

Външни препратки:[редактиране | edit source]

Зимна експедиция 2005