Весела Табакова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Весела Табакова
българска журналистка и медиен експерт
Родена
Починала
4 декември 2013 г. (70 г.)
София, България

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластКултурология
Работила вСофийски университет

Весела Табакова е български медиен експерт, журналистка и университетска преподавателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Весела Табакова е родена на 4 март 1943 г. в София. Завършва журналистика в Софийския държавен университет през 1965 г. Между 1964 и 1971 г. работи като репортерка, литературна сътрудничка и редакторка в младежки издания. Придобива степен кандидат на философските науки (днес – доктор) през 1975 г.

В следващите години Весела Табакова работи като научен сътрудник в Института за съвременни социални теории (1982-1992) към БАН. За кратко се връща към активната журналистика като завеждащ направление „Политика“ във вестник „Стандарт“[1]. По същото време[2] започва преподавателската ѝ дейност във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1993 г. е избрана за доцент. Два мандата е заместник-декан на факултета (1993-2000), и председател на Общото събрание от 2003 до 2007 г.[3]

Работи в областта на медийното отразяване на политиката и на етичните стандарти в журналистиката[1]. Води курсове по журналистическа деонтология, политология, въведение в политическата теория, медии и политика, медии и демокрация, политическа комуникация. Преподава и на студенти от специалност „Европеистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по дисциплината Европейски медийни системи. Гост-преподавател в Ръскин Колидж, Оксфорд (1995). Стипендиант по Програмата на САЩ за научни изследвания и академичен обмен Фулбрайт (2000-2001)[1]. Специализирала е в университети в Лил, Дъблин, Стокхолм и др.

Весела Табакова активно се ангажира с утвърждаването на неправителствения сектор с цели в областта на медиите и журналистиката. Основател и председател на Центъра за независима журналистика[1]. Член на Управителния съвет на Българската медийна коалиция и активен участник в дейността му. Член на Комисията за етика в електронните медии от квотата на независимите експерти[2]. Ръководи множество проекти в областта на професионалните журналистически стандарти, достъп до медиите, образът на бежанците в българските медии, езика на медиите. Участва в работата на експертната група Медиите в паневропейска перспектива на Съвета на Европа.

Авторка на монографии, на над 60 студии и статии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кого убиват терористите. София: Народна младеж, 1979, 138 с.
  • Насилие и медии. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997, 160 с.
  • Толерантност в журналистиката (съставител  и научна редакция). ФЖМК, София, 1996.
  • Насилие и медии (съставител  и научна редакция). ФЖМК, София, 1997
  • Образът на бежанците в българските медии (в съавторство). София: Център за независима журналистика, 1999.
  • Конфликт на интереси в медиите и журналистиката  (в съавторство). София: Център за независима журналистика, 2003.
  • Ромските медии в България  (в съавторство). София: Център за независима журналистика, 2003.
  • Екологично право и медии. София: Център за независима журналистика, 2004.
  • Език на медийната регулация: 123 термина. Речник. (в съавторство), София: Център за независима журналистика, 2005, 155 с. ISBN 978-954-90388-6-6 [4]
  • Правата на човека и медиите. София: ЛИК, 2006, 232 с. ISBN 954-607-733-X
  • Свободата на изразяване и журналистическата етика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 172 с. ISBN 978-954-07-2697-7
  • Неосъществена раздяла: Из историята на една социална болест (съставител и научна редакция). София: Център за независима журналистика, 2010.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта