Веселина Кацарова
| Веселина Кацарова | |
 |
|
| Информация | |
|---|---|
| Родена | 18 юли 1965 Стара Загора |
| Стил | опера |
| Глас | мецосопрано |
| Активни години | 1989- |
| Музикален издател | SONY Classical BMG |
| Уебсайт | http://www.kasarova.com |
Веселина Кацарова е световноизвестна българска оперна певица с швейцарско гражданство (от 1997), мецосопрано. Живее в Цоликон край Цюрих.[1] Играла в над 50 роли извън България[2].
На възраст от четири години получава първите си уроци по пиано в музикалното училище „Пионерски дом“. На 14 започва да посещава музикалната гимназия „Кристина Морфова“. От 1984 учи пеене. Тогава завършва и обучението си по пиано и започва да следва в музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София, където взема уроци по пеене в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1988 г. Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската държавна опера. Същевременно започва да участва в постановки в Националната опера в София като Росина от „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини — роля, която ще се превърне в парадната ѝ роля. Завършва образованието си през 1989 година и започва да пее в операта в Цюрих, където получава двугодишен договор[1]. Там започва с малки и средни роли и играе заедно с Едита Груберова и Ан Мъри. През 1991 участва в Залцбургския музикален фестивал (Salzburger Festspiele), където играе Анио (от „Милосърдието на Тит“ на Волфганг Амадеус Моцарт). Същата година дебютира и като Росина във Виенската държавна опера[3]. [4]
Най-големият ѝ успех е участието на Залцбургския музикален фестивал от 1992 година, когато замества Мерилин Хорн в ролята на Танкред от едноименната опера. След това участие българката печели вниманието на публиката и получава роли в Лондон (Росиан), Мюнхен (Черубино), Залцбург (Зерлина), Флоренция (Идаманте), Цюрих (Шарлот от Вертер), Париж (Ромео от Капулети и Монтеки). Участва и в САЩ — в Ню Йорк (Ромео) и в Чикаго (Идаманте).
Към най-успешните ѝ роли е тази на Сесто от „Милосърдието на Тит“, която играе за първи път на Залцбургския музикален фестивал през 1997 и играе междувременно в Цюрих, Баварската държавна опера в Мюнхен, Операта „Бастилия“ в Париж, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон и отскоро в Филхармонията на Гастайг в Мюнхен.
Лейбълът за класическа бузика RCA/BMG издава записи с арии и дуети, както и цели опери.
Работи в тясно сътрудничество с тенора Хуан Диего Флорес, с когото постига някой от най-големите си успехи — „Пепеляшка“ на Росини в Пезаро и Лондон. През лятото на 2008 дебютира в Цюрихската опера като Кармен, партия, която тя пее и през септември 2009 в операта в Кьолн.
Награди [редактиране]
- Награда Echo за класическа музика 2003
- Европейска културна награда
- Камернзенгерин на Баварската държавна опера[2] (юли 2005)
- Камернзенгерин на Виенската държавна опера (2010)[3]
Източници [редактиране]
- ↑ а б ((de)) Marcus May. Zollikon setzt am 1. August auf einen bulgarischen Opernstar. // Tagesanzeiger.ch. Tamedia AG, 23 юли 2007. Посетен на 28 септември.
- ↑ а б Августа Манолева. С мецосопраното Веселина Кацарова – откровено за професията певец. // dnes.bg. Инвестор.БГ АД, 27 юни 2011. Посетен на 28 септември.
- ↑ а б Йорданка Христозова-Вайс. Веселина Кацарова: Няма да се съблека на сцената. // Труд. Вестникарска Група България ООД, 24 април 2010. Посетен на 28 септември.
- ↑ Румяна Таслакова от „Дойче Веле“. Оперната певица Веселина Кацарова: За мен пеенето е красота. // vsekiden.com. www.vsekiden.com, 5 септември 2008. Посетен на 28 септември.
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт
- ((de)) Интервю в "Kunst und Wort" (2007)
- ((de)) Интервю по arte (2004)
- ((de)) Интервю за списание NZZ Folio (1993)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vesselina Kasarova“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
