Веселин Сариев
| Веселин Сариев | |
| Роден | 22 септември 1951 г. |
|---|---|
| Починал | юни 2003 г. Пловдив, България |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, есе, публицистика |
| Дебютни творби | Стихосбирката „Здраво утро“ (1982) |
| Награди | Награда „Пловдив“ за литература (1989) Специалната награда на Дружество „Гражданин“ (1996) Награда „Пловдив“ за литература (1999) Почетен знак за дарителство на град Пловдив (2000) |
| Съпруга | Катрин Сариева |
| Деца | Веселина Сариева |
Веселин Сариев е български поет и публицист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Веселин Сариев е роден на 22 септември 1951 г. в Пловдив. Завършва Българска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Дебютната му стихосбирка „Здраво утро“ излиза през 1982 година в издателство „Христо Г. Данов“. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата.
Втората стихосбирка на Сариев, „Пред края на кръга“, излиза през 1989 г., също като издание на „Христо Г. Данов“. С нея поетът получава наградата „Пловдив“ за литература.
Интересите му са насочени към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепците на това „пътуващо изкуство“, наричано още mail art.
Стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“ (1999)[1] е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. С нея поетът получава за втори път наградата „Пловдив“ за литература.
Следващият проект „Горски дух“ (2000)[2] е поема-портрет на художника Атанас Хранов.
През 2001 година излиза последната поетична книга на Веселина Сариев „Златна клонка / Twig of Gold“[3], която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков.
В последните си години Веселин Сариев продължава да работи върху ръкописа „Дворът“ – поетичен разказ за приятелите художници и творци.
Историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“ (1996, ИК ”Христо Ботев“) получава специалната награда на Дружество „Гражданин“ през 1996 г.
През 2000 година Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса „Св. Мина“ в село Брестовица, за което е награден с почетния знак за дарителство на град Пловдив.
Умира след тежко боледуване през юни 2003 година, на 51-годишна възраст.
През септември 2011 г. посмъртно е публикуван двутомник с творби на Веселин Сариев – „Събрани страници“[4], съставен от Катрин Сариева и проф. Михаил Неделчев.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1982: „Здраво утро“, стихотворения
- 1989: „Пред края на кръга“, стихотворения
- 1999: „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“
- 2000: „Горски дух“, поема
- 2001: „Златна клонка“, стихотворения
- 1996: „Диарбекир и българите“, публицистика
- 2011: „Събрани страници“, двутомник (posthum)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1989: Награда „Пловдив“ за литература – за стихосбирката „Пред края на кръга“
- 1996: Специалната награда на Дружество „Гражданин“ – за историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“
- 1999: Награда „Пловдив“ за литература – за стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“
- 2000: Почетен знак за дарителство на град Пловдив
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
- В с. Куртово Конаре е учреден Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев – провежда се ежегодно от месец май 2005 г.[5]
- Чугунена пластика във формата на бордюр украсява „Седмият хълм“ в Пловдив[6]
- Честване на Веселин Сариев. 60 години от рождението на поета и изследователя на българското минало и пловдивския дух[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефания Янакиева, „Съвместност и съвместимост“, „Литернет“, 28 септември 2000
- ↑ „Горски дух“ поема портрет на художника Атанас Хранов (2000), „Литернет“, 11 май 2007
- ↑ Борис Ангелов, „Веселин Сариев, „Златна клонка/ Twig of Gold““, „Литернет“, 6 юни 2000
- ↑ Събрани страници от Веселин Сариев в два тома
- ↑ Село Куртово Конаре (Културни и природни забележителности 8. Конкурси) – Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев
- ↑ Чугунен бордюр със стихове на Веселин Сариев, Евелина Здравкова, в-к „Марица“, Пловдив, 21 септември 2011
- ↑ Честване на Веселин Сариев (1951 – 2003) в Пловдив, Културни новини, 21 септември 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личности в Пловдив, Plovdiv Guide, 1 януари 2012
- Веселин Сариев в Литернет