Веселин Топалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Веселин Топалов
Веселин Топалов
Веселин Топалов, 2005 г.
Държава Флаг на България България
Роден: 15 март 1975
Русе, България
Звание гросмайстор (1992)
Световен шампион 2005-2006 (версия ФИДЕ)
ЕЛО 2813 (юли 2009)[1]
Най-високо ЕЛО 2813 (юли 2006, юли 2009)
Място в света 1-о (юли 2009)
Място в държавата 1-о

Веселин Александров Топалов е български гросмайстор, световен шампион по шахмат за периода 2005-2006 г., версия ФИДЕ. Води в класацията на световната шахматна федерация - ФИДЕ - през юли 2009 с ЕЛО 2813 т. През април 2006 оглавява ранглистата на ФИДЕ за първи път с ЕЛО 2804 т., след отпадането от нея на отказалия се от състезателна дейност Гари Каспаров. През юли 2006 и повторно през юли 2009 постига върховото си постижение от 2813 точки (виж Върхови ЕЛО постижения в шахмата), с което се нарежда на второ място във вечната ранглиста сред само четирима шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 т. Той е един от само шестимата, оглавявали световната ранглиста след 1970 г. откакто ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО за мярка на силата на шахматистите. Останалите пет в хронологичен ред са Боби Фишер, Анатоли Карпов, Гари Каспаров, Владимир Крамник и Вишванатан Ананд.

Съдържание

[редактиране] Шахматна биография

Веселин Топалов е роден на 15 март 1975 г. в Русе. На 8 години баща му го запознава с правилата на шахмата. На 12 г. вече е майстор на спорта, а на 14 г. за световната си титла е удостоен със званието международен майстор. Три години по-късно Топалов е гросмайстор, като през следващата 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста. През 2005 става световен шампион, версия ФИДЕ на световното първенството в Сан Луис, Аржентина. Негов мениджър от 2005 г. е Силвио Данаилов.

През 1990 в Сингапур спечелва световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. Става Балкански шампион за юноши през 1991 в Дуръс, Албания. През 1992 получава от ФИДЕ гросмайсторска титла. Републикански шампион за мъже — през 1994 във Варна. На световното първенство в Триполи през 2004 печели бронзов медал. Има победи над всички супергросмайстори в света. Победител в редица турнири: Мадрид, Испания — 1996, Новгород, Русия — 1996, Амстердам, Холандия — 1996. През март 2005 заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспаров и победа над него. След нея руският шампион се отказва официално от състезателна кариера и това е последната му партия.

Два месеца по-късно Топалов печели суперсъстезанието от 20-а категория „М-Тел Мастърс“ в София с резултат (+4,=5,-1) пред Вишванатан Ананд, Владимир Крамник, Руслан Пономарьов, Майкъл Адамс и Юдит Полгар. Средния ЕЛО коефициент на турнира е 2744, което го прави най-силния супер-гросмайсторски турнир за 2005 г.

На базата на своите резултати Топалов е поканен с още седем шахматисти на световното първенство, версия ФИДЕ в Сан Луис, Аржентина. Турнирът се играе по две партии с разменени цветове "всеки срещу всеки". Още в първия кръг Топалов печели 6.5 точки от 7 партии, с което почти си осигурява първото място. Във втората фаза се задоволява с реми срещу всички и без нито една загуба завършва с аванс от цели 1.5 точки пред следващите го. Средния ЕЛО коефициент на състезанието е 2739, а играта на Топалов е оценена на 2890, един суперрезултат.

През януари 2006, Веселин Топалов се нарежда сред малцината шахматисти, преминали ЕЛО 2800 (2801) и се нарежда на второ място в топ 100, непосредствено след Гари Каспаров.

Най-високият личен ЕЛО коефициент на Топалов в топ 100-класацията на ФИДЕ е 2813 (юли 2006)

Според класацията на ФИДЕ, към 1 октомври 2008 Топалов води в ранглистата с най-висок коефициент ЕЛО - 2791 т. Той е бил водач в ранглистата и от април 2006 до април 2007 [2]

През февруари 2009 г. в София Топалов побеждава Гата Камски с 4.5 на 2.5 точки в мача на претендентите за световната титла. По този начин печели правото да оспорва през есента на 2009 г. в директен мач титлата на световния шампион Вишванатан Ананд.

[редактиране] Мачът с Крамник

През 2006 губи мача с Владимир Крамник (т.нар. обединителен мач за световната шахматна корона) в Елиста, Калмикия. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник.

След скандалния мач и прибирането си в София, Топалов веднага иска реванш от Крамник. Той отказва, но според официалните правила на ФИДЕ е длъжен да приеме мач с всеки претендент за титлата, който има коефициент ЕЛО над 2700. Към януари 2007 г. все още се чака решение на ФИДЕ по този въпрос.

Междувременно Топалов открито заявява, че Крамник е използвал непозволени средства и за нищо на света няма да се върне в Елиста. От щаба на Топалов твърдят, че разполагат с многобройни доказателства за измамите.

[редактиране] Турнирни победи

  • Мадрид (Испания) 1994, 1996, 1997
  • Дос Ерманас (Испания) 1996
  • Амстердам (Холандия) 1996
  • Виена (Австрия) 1996
  • Новгород (Русия) 1996
  • Антверпен (Белгия) 1997
  • Монако 2001
  • Дортмунд (Германия) 2001
  • Полуфинал на ФИДЕ на Световното първенство в Триполи, Либия
  • Споделено първо място с Каспаров в Линарес (Испания) 2005
  • М-Тел Мастърс 2005 (с точка пред Ананд )
  • Световно първенство на ФИДЕ 2005 (с точка и половина пред Ананд и Свидлер)
  • Корус 2006 във Вайк ан Зее, Холандия
  • М-Тел Мастърс 2006 (половин точка пред Гата Камски)
  • М-Тел Мастърс 2007 (половин точка пред Кришнан Сасикиран)

[редактиране] Награди

[редактиране] Източници

  1. Класация на ФИДЕ
  2. Рейтинг на Веселин Топалов от сайта на ФИДЕ

[редактиране] Външни препратки


Лични инструменти