Вечна замръзналост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райони на трайно замръзнала земя в северното полукълбо (отбелязани с виолетов цвят)

Вечна замръзналост (също трайно замръзнала земя) е най-горната част на земната кора на местата, където температура ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C. Понятието се среща в англоезичната литература като permafrost, в руската като вечная мерзлота, което е въведено през 1927 от съветският изследовател-мерзлотовед М. И. Сумгин.

Площта на вечната замръзналост е около 35 милиона km². Разпространение — северната част на Аляска, Канада, Европа, Азия, островите в Северния ледовит океан. В зоната на трайно замръзналата земя подземните води са замръзнали, а дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1000 метра.

Вечна замръзналост заема около 24% от земната суша в северното полукълбо и съдържа 0.022% от общото количество вода. Значителна част от нея е следствие от последния ледников период, като в днешно време бавно се топи. Към 2100 година ще бъде 4 пъти по-малка на площ от сега.

Строежите върху вечната замръзналост са предизвикателство. Например, при строежа на панелни блокове в Сибир, блокът се изгражда до гол панел и се остава да стои няколко години. Ако не почне да потъва се довършва, ако ли пък не, се търси ново място. Предизвикателство е и строежа на Чингхай-тибетската железница върху такива земи.

В недрата ѝ са намирани дори цели запазени мамути.

През 2012 година, руски учени отгледаха растения от вида Silene stenophylla, покълнали от семена замръзнали преди повече от 30000 години, извадени от 38 метрова дълбочина. Изследванията на вечната замръзналост водят началото си от руски пионери в Сибир през 17-18 век.