Вещерство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вещерството (още известно и като уичкрафт) е наименованието на съвременно течение, което има многобройни последователи и просперира в наши дни. Има спорове какво точно е Уичкрафт — Магия или религия. Може да се приеме донякъде, че това е комбинация, нещо като “магическа религия” или “религиозна Магия”. Дословно преведено, келтското Wicca Craft означава “изкуство за мъдреци” или “занимание (занаят) за вещи люде”. Понятието Уичкрафт (Witchcraft) се свързва и с израза Wiccan, означаващ Мъдрец, Човек на знанието.

Донякъде е трудно терминът Уичкрафт да бъде преведен дословно на съвременен език, но възможно най-точното му название е “Вещерство”, разбирано в неговия позитивен аспект. Вещерството може частично да се отъждестви с Уичкрафта, тъй като освен всичко друго, коренът на думата идва от “Вещ” (в смисъл на “знаещ”, ”осведомен”, “запознат”, “изкусен” в някаква област човек). Наистина Вещиците и Вещерите в миналото са били познавачи на флората и фауната, предсказатели на времето, лечители, тоест хора, близки до Природата и нейните тайни.

Малцина полиглоти могат да се ориентират свободно в сложната материя на точния превод на дадено понятие от чужд език, затова тук ще приемем условно, че Уичкрафт означава Вещерство, без негативната смислова обремененост на понятието в славянската митология. Често за обозначаване на понятието се използва и само думата Крафт (Craft), означаваща дословно “Занаят”, “Изкуство”, “Умение” или “Занимание, изискващо конкретни умения. Вещерите и вещиците традиционно се считали за хора, които били умели в един таен занаят или притежавали едно недостъпно за другите изкуство.

Застъпниците на тезата, че Уичкрафтът е религия, изтъкват, че това е култ, чиято същност е почитането на Върховната същност под образите на Слънчевия Бог и Лунната Богиня. От друга страна, ритуалите на този култ са толкова дълбоко “магически” по своята същност, че не могат да не бъдат отделени от религиозната рамка. Често обаче Уичкрафта се нарича “Старата религия”, като се има предвид неговия предхристиянски произход, водещ началото си от древните езически култове. Понякога той бива назоваван и Паганизъм, от латинското “Пагани” (1.хора живеещи сред природата, 2.езичници). Поради това Уичкрафтът също се нарича още и Природна религия.

В днешния си вид Вещерството съществува от около 6 000 години. Съвременният Уичкрафт не е еднородна система, но различните Ковъни (групи от практикуващи; култови общности) изповядват общи основни принципи. Традиционно един Ковън се състои от 13 души (един ръководител плюс 12 члена). Понякога, поради суеверното възприемане на това число като фатално както и поради някои други предразсъдъци, почиващи главно на неинформираност и слухове, Уичкрафтът се възприема като сатанинска секта, което е твърде далеч от истината. Един Ковън в идеалния случай включва шест двойки, олицетворяващи равновесието между мъжкото и женско начало. Освен това Ковънът може да има и тринадесети член — Първожрец или Първожрица. Неговите функции обаче са по принцип символични — той се явява само като главен организатор на дейността, “пръв сред равни”.

Този култ се е зародил и развил успоредно в различни части на древна Европа и затова има много разновидности — келтски, саксонски, шотландски, ирландски, италиански и т.н. В миналото Вещерството е било магическа религия, свързана с определени родове и предавана по наследство. Още се срещат потомствени вещерски фамилии, чиито корени могат да се проследят хилядолетия назад във времето. В средите на Занаята винаги е била силна вярата в превъплъщението и тя е в основата на вярването, че една вещерска двойка може многократно да се събира в течение на своите последователни съществувания. Някои вещерски групи се занимават предимно с това — да установят контрол над своите превъплъщения и непрестанно да се прераждат сред тези, които обичат.

Вещерството е религия на общуването. Последователите му смятат, че груповата енергия е необходима за ефективно извършване на магическите ритуали. Всички дейности във Вещерството са подчинени върху принципа на Единната мощ, която условно се дели на две начала — мъжко, Бог, и женско, Богиня. Някои секти отдават предпочитане на един от двата аспекта, при други те са равнопоставени. Мъжкото начало е известно още и като Рогатия Бог, който обаче няма нищо общо с дявола. Той е свързан с древния езически бог Пан, изобразяван като получовек-полукозел с рога и копита, представящ слънчевите сили. Пан е божество, олицетворяващо могъщите природни енергии и няма нищо общо със дяволопоклонническите култове, почитащи Рогатия.

Богинята се нарича още Триликата, тъй като представя трите превъплъщения на женствеността — девицата, майката и мъдрата старица. Тя е свързана с лунните енергии. Богинята се възприема както в своя светъл, така и в своя тъмен аспект, което намира символичен израз в двете страни на Луната — светла и тъмна.

Вещиците вярват, че символичният образ на дадена сила служи като посредник между колективното Несъзнавано и самата сила, скрита под маската на определен символ. Съгласно вещерските представи, ние живеем в два свята: Свят на формата и Невидим свят. Силата е посредник медиатор между тези два свята.

Обикновено вещерските ритуали включват очертаването на Ритуален кръг, който служи като “врата” между двата свята. Вещиците застават по окръжността, което символизира едновременното пребиваване и в двата свята. Съществува разлика между традиционния вещерски кръг и този в Церемониалната Магия. Според вещиците Силата произтича от самия човек, а функцията на Кръга е главно да свързва видимия с невидимия свят. В Церемониалната магия силата обикновено се черпи от външен източник (ангел или демон), а функцията на кръга е да закриля самия Маг от враждебни влияния. При Уичкрафта Силата произтича непосредствено от участниците в ритуала. Затова във вещерската символика кръгът е предназначен да не позволява на генерираната по време на свещенодействието Сила да се разпръсне навън.

Противно на разпространеното мнение, водачът на вещерския Ковън не изпълнява ролята на посредник с Висшата сила, тъй като последователите на Уичкрафта вярват, че всеки мъж е въплътен Бог и всяка жена е въплътена Богиня. Съгласно тази идея, в много групи водачите просто се редуват, като всеки член изпълнява тази роля за определено време; други Ковъни изобщо нямат водачи.

Средновековните гонения на вещиците от страна на Инквизицията, почиващи върху обвиненията, че те са слуги на Сатаната, са предизвикани от нетърпимостта на определени кръгове в християнската църква към последователите на други, различни от нейните, възгледи. Към последователите на Уичкрафта в продължение на столетия са били отправяни много фантастични обвинения, малко от които обаче почиват върху реални факти. Например прословутите “вещерски сили” — обект на популярната култура, всъщност представляват комбинация от естествени психически способности плюс грижливо самоусъвършенстване.

Различните групи на последователите на Уичкрафта практикуват определени форми на Магия, като тя присъства задължително в тяхната дейност. Има някои разлики между Магията на Уичкрафта и Церемониалната и Кабалистичната магия. Преди всичко ритуалите на Старата религия са пределно опростени (те са създадени от поколения мъдри, но неуки в книжнината селски жители), докато системата на Висшата магия е създадена предимно от градската интелигенция.

В Уичкрафта съществуват многобройни ритуални общности и секти. При всички могат да се забележат няколко основни традиционни възгледа: преклонение пред Природата; приемане съществуването на Бог и Богиня, представляващи мъжки и женски ипостас (начало) на единното божество; вяра в Силата, свързваща видимия и невидим свят; приемане Закона за Тройствеността.

По традиция Вещерството се занимава с редица свързани една с друга окултни дисциплини, като астрология, телепатия, телекинеза, астрални пътешествия, прорицателство, гадателство, хипноза, изцеление, спиритизъм и други. В миналото на вещиците се гледало като на вещи лица, експерти, изкусни помощници в сложните дела и мъдреци (Wiccan).

Вещерството почита Невидимия свят като част от Природата. Вещерската философия приема идеята за съществуването на невидими сили, свързващи човек с целия заобикалящ го свят. Според тях Единната мощ се проявява видимо и невидимо навсякъде в Природата. Според вещиците между Доброто и Злото не съществува някакво предопределено противопоставяне, тъй като тези категории са пределно относителни. Единствената Сила не е нито добра, нито зла. Тя стои над тези определения. В Силата са застъпени едновременно и Мракът, и Светлината. Отрицателното използване на Силата обаче трябва да се избягва, тъй като е подчинено на Закона за трикратността. Без да пренебрегват тъмната страна на нещата, вещиците чрез своите ритуали освобождават нейната разрушителна енергия, за да проправи тя път за Светлината.

Последователите на Уичкрафта се стремят към установяване на взаимодействие с невидимите сили, олицетворяващи Единната и Всеобхватна мощ. Едно от основните средства за това са т.нар “Слова на Силата” (различни заклинания, баяния, напеви). Те представляват обикновено римувани стихчета, служещи за установяване на връзка между съзнанието и подсъзнанието. Много вещици съчиняват собствени поетични Слова на силата, докато други си служат с утвърдени от традицията формули.

Често вещиците си имат за помощник в своите дела някое животинче — най-често котка, куче, мишка, бухал, гарван, сокол, жаба или други. Това са опитомени домашни любимци, чието присъствие подпомага по-лесното установяване на връзка с природните сили и енергии. Подобно животно се нарича фамилиар. Фамилиарът е верен спътник, психически помощник и вълшебно присъствие. Интуицията на тези животни служи като чувствителен барометър за ориентиране в промените на времето, психическото състояние на околните или просто за компания.

Законът за трикратността е основа на работната философия на Вещерството. Този закон гласи, че “каквото дадеш, три пъти ще получиш”. Ако например пожелаеш някому добро, то ще ти се върне трикратно; ако пожелаеш зло, то също ще ти се върне трикратно.

Числото три обозначава и действието на използваните магически процедури:

1. Заклинанието се изпраща в селенията на Незримото.

2. Заклинанието се завръща обратно в Света на формите.

3. Заклинанието отеква като ехо в живота на този, който го е изрекъл.

Законът за трикратността е характерен за Вещерството и е в основата на вещерската Магия.

Традиционните вещерски празници се наричат Сабат. Има два типа Сабат: редовни (празнувани обикновено всеки месец на пълнолуние и наричани още Есбат) и извънредни (осем пъти годишно). Те се наричат още “малки” и “големи” Сабати. Големите Сабати са следните:

  • Самхейн, денят на Вси Светии, Хелоуин, на 31 октомври
  • Зимно слънцестоене, най-дългата нощ и най- късият ден, на 20-23 декемри
  • Празник на свещите, на 2 февруари
  • Пролетно равноденствие, отбелязващо изравняването на деня и нощта, на 22-23 март
  • Белтейн, празникът на огньовете, на 1 май
  • Лятно слънцестоене, най-дългият ден и най-кратката нощ, на 20-23 юни
  • Ламас, празникът на жътвата, на 1 август
  • Есенно равноденствие, изравняването на деня и нощта, на 20-23 септември.

Сабатите се провеждат по традиционен сценарий, включващ очертаване на кръга, вдигане Конуса на силата (чрез ритуален танц по посока на часовниковата стрелка или чрез медитация), свободни забавления и заключителен ритуал. Между тези Сабати се празнуват Есбатите (по-малки събори, свързани с фазите на Луната). Някои Ковъни вместо на пълнолуние ги провеждат на новолуние.

Като правило ритуалите на Уичкрафта носят празничен, развлекателен характер. Те включват много песни и танци в свободен и фестивен дух. Участниците се събират, освен всичко друго, и да се забавляват пълноценно близо до Природата. Обикновено ритуалите се извършват през лятото на открито, вечер, на пълнолуние, на подходящо място — най-често закътана горска поляна, далеч от “лоши” очи, а през зимата на закрито.

Понякога тези събирания включват и сексуални ритуали, тъй като се смята, че ритуалният секс освобождава енергията на участниците. Уичкрафтът не е пуританска секта и затова не се придържа към лицемерния морал. Поради това някои недоброжелатели свързват пряко Вещерството със секса. И до днес е в сила обвинението към последователите на Занаята за пристрастеността им към разюздани сексуални оргии. Съвременните социологически изследвания обаче ясно показват, че мнозинството от хората с удоволствие се отдават на сексуални забавления, без каквато и да е идея за Вещерство, Дяволопоклонничество или каквато и да е друга форма на Магия.