Взаимна разбираемост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Взаимната разбираемост или още и взаиморазбираемостта е лингвистичен термин с който се означава възможността говорещите два езика (като принадлежащи към една езикова група) да се разбират семантично помежду си.

Степента на взаимно разбиране понякога, но не винаги, се приема като критерий за разграничаване на понятията по парадигмата: език - наречие - диалект - говор.

Взаиморазбираемостта може да бъде асиметрична и симетрична в зависимост от това, дали единият език е произлязъл от другия или двата имат общ произход от друг, примерно мъртъв език. Обикновено взаиморазбираемостта предполага в различна степен географска или друга близост, често в контекста на диалектния континуум.

Примерно - между български, македонски и сръбските наречия от т.нар. балкански езиков съюз (косовско-ресавски говор) съществува взаиморазбираемост, като на тази основа са възприети още две български книжовни норми - банатска българска книжовна норма и македонска българска книжовна норма, като последната има политически статус. По същия начин между сръбски, хърватски, босненски и черногорски съществува взаиморазбираемост, на базата на която е изграден сърбохърватския език. Първата група езици ползват и преимуществено кирилицата, а втората - латиницата.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]