Вивиан Фукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сър Вивиан Ърнест Фукс (на английски Vivian Ernest Fuchs) (11 февруари 1908 - 11 ноември 1999) английски геолог, полярен изследовател, извършва първото трасконтинентално пресичане на Антарктида през 1957-1958.

Ранни години 1908-1930[редактиране | edit source]

Роден на остров Уайт, край южните брегове на Англия в семейство на немски емигрант и майка англичанка. Посещава колежите Брайтън и Сейнт Джон в Кеймбридж, след което през 1930 се дипломира като инженер геолог от Кеймбриджкия университет. Още като студент през 1929 заедно със своя преподавател по геология извършва първите си геоложки проучвания в Гренландия.

Експедиционна, армейска и административна дейност 1930-1958[редактиране | edit source]

Експедиции в Африка 1930-1938[редактиране | edit source]

След дипломирането си по поръчение на Кеймбриджкия университет участва в две експедиции 1930-1931 и 1931-1932 в Източна Африка в района на големите африкански езера Виктория, Танганика, Няса и други, първата от които изследва многогодишните колебания на водата в езерата, а втората се занимава главно с антроположка дейност в същия район.

През 1933 Фукс се жени и има от брака си две дъщери (втората умира на 7 години) и един син.

През 1934 организира самостоятелна експедиция в района на езерото Туркана (Рудолф), по време на която загиват двама от участниците, за което е подведен под съдебна отговорност, но скоро е оправдан.

През 1936-1938 ръководи нова експедиция в Африка, този път в района на езерото Руква в Южна Танзания.

Армейска дейност 1938-1946[редактиране | edit source]

След завръщането си от последната си експедиция през 1938 Фукс постъпва в армията. По време на Втората световна война (1939-1945) служи на фронтовете в Северна Африка и Европа и през 1946 се демобилизира с чин майор.

Английска антарктическа експедиция 1947-1950[редактиране | edit source]

От 1947 до 1950 е началник на английската антарктическа експедиция на п-ов Земя Грейам (Антарктически полуостров). За своя главна база Фукс избира остров Стонингтън. От там той и неговите спътници се отправят в дълги походи с кучешки впрягове и извършват топографски и геоложки измервания по крайбрежието на залива Маргьорит. На 4 ноември 1948 в резултат на пожар в една от станциите загиват двама учени и изгарят всичките събрани през зимата материали. В края на лятото (февруари-март) 1949, корабът който трябва да извози групата на Фукс не успява да се добере до базата и се налага второ зимуване. По време на принудителното второ зимуване са извършеви нови походи във вътрешността на Антарктическия п-ов и е картирано цялото източно крайбрежие на протока Джордж VІ. Едва в края на февруари 1950 корабът успява да се добере до базата на остров Стотингтън и да прибере личния състав.

Англо-новозеландска антарктическа експедиция 1956-1958[редактиране | edit source]

През 1956-1958 заедно с Едмънд Хилари ръководи англо-новозеландска експедиция в Антарктида, целта на която е извършване на първото трансантарктическо пресичане на континента от море Уедъл до море Рос през Южния полюс. За тази цел са построени две базови станции: "Шакълтън" - на брега на море Уедъл (77°57′ ю. ш. 37°16′ з. д. / 77.95° ю. ш. 37.266667° з. д.)и "Скот" - в залива Макмърдо на море Рос. По време на разузнавателните полети Фукс открива ледниците Слесор и Рековъри и големия хребет Шакълтън с планината Терън (79°05′ ю. ш. 28°15′ з. д. / 79.083333° ю. ш. 28.25° з. д.) в него.

На 24 ноември 1957 отрядът на Фукс, състоящ се от 11 човека с 8 всъдехода и два кучешки впряга потегля от станция "Шакълтън" на юг. Пътят е много труден. Заради високите снежни и ледени преспи и големите пукнатини се налага често да променят направлението и да пътуват на зиг-заг. След като загубва един всъдеход на 19 януари 1958 групата достига Южния полюс. Тук го очаква групата на Едмънд Хилари. След четиридневен отдих двамата изследователи поемат към залива Макмърдо и по разузнатия вече от Хилари маршрут пристигат на станция "Скот" на 2 март 1958 след 98-дневен преход.

По време на целия 2158 мили преход на всеки 50 км се измерва дебелината на ледената покривка, което позволява за първи път да се определи надлъжен профил на повърхността и подледената покривка. Средната дебелина на леда по маршрута според получените данни е почти 2000 м. След успешното завършване на експедицията Фукс издава съвместно с Хилари през 1958 книгата „The crossing of Antarctica” (1958, 1960, съвместно с E. Hillary) и същата година, отново заедно с Хилари му е присъдено рицарско звание.

Следващи години 1958-1999[редактиране | edit source]

След успешното приключване на първото пресичане на Антарктида Фукс е назначен за директор на Британския Антарктически институт, която длъжност заема до 1973. През 1990 съпругата му умира на 83-годишна възраст. След нейната смърт Фукс е вече на 82 години, което не му попречва да сключи нов брак с личната си асистентка. Умира на преклонна възраст от 91 години на 11 ноември 1999 в Кеймбридж.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи леден купол Фукс (80°37′ ю. ш. 28°00′ з. д. / 80.616667° ю. ш. 28° з. д.), в Антарктида, Земя Котс.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vivian Fuchs“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.