Видеокарта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Видеокарта от семейството GeForce 4, с радиатор и вентилатор

Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (на английски: videocard) компютрите е устройство, преобразуващо графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, предназначена за показване на екран на монитора. В днешно време понятието е загубило основното си значение и под графичен адаптер се разбира преди всичко устройството с графичен процесор, което има за задача да формира самия графичен образ.

Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някои от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип или пък е компонент на чипсета или на процесора.

Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво.

Най-често видеокартата е изпълнена във вид на печатна платка, която се поставя в слот за разширение- универсален или специализиран (AGP, PCI Express). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.

История[редактиране | edit source]

Един от първите графични адаптери за IBM PC е MDA (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим (интерфейс с команден ред) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).

Графичният потребителски интерфейс, възприет в много операционни системи през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието «графичен ускорител» (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.

Устройство[редактиране | edit source]

Съвременната видеокарта се състои от:

Графичен процесор
Видеоконтролер
Видео-ROM
Видео-памет
RAMDAC и TMDS
  • RAMDAC (ЦАП; RAMDAC — Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
  • TMDS (Transition-minimized differential signaling)
Конектор
Система за охлаждане
Допълнителни изходи (при някои карти)

Производители[редактиране | edit source]

Основни[редактиране | edit source]

Специализирани:

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видеокарта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.