Видео стрийминг

Уникаст конекции изискват множество конекции от един стийминг сървър, дори и съзържанието да е същото.

Мултикаст излъчванията са на едно копие от мултимедията към цялата мрежа до група от клиенти.

Типичен уебкаст, със стрийминг чрез вграден медиа плейър

Видео стрийминг или стрийминг медия (на английски: streaming media), е мултимедия, която се получава и представя на крайния потребител, докато се доставя от стрийминг доставчик. Името се отнася до доставния метод на средата, а не до самата среда. Разликата обикновено се прилага в медии, които се разпространяват чрез телекомуникационни мрежи, тъй като повечето други системи за доставка са или стрийминг по своята същност (радио, телевизия), или не са стрийминг( книги, видео касети, аудио дискове). Глаголът "да потека" също е получен от този термин и означава да се доставят медиите по този начин. Интернет телевизията е често "поточна" среда.

Стриймингът на живо, по-конкретно означава, дадена медия, която се излъчва на живо в интернет. Процесът включва камера за медията, енкодер за дигитализиране на съдържанието, медиен издател, чрез който потоците са достъпни на потенциалния краен потребител и доставяща съдържанието мрежа, която да разпределя и доставя съдържанието. Така медиата може да бъде гледана от крайния потребител на живо.

Сигурността остава едно от основните предизвикателства, с тази нова методология. Digital Rights Management (DRM) системите са пример за решение, да се запази това съдържание защитено.

История

Опитите за показване на медиите на компютри, датират от най-ранните дни на изчислителната техника в средата на 20 век. Въпреки това, малък напредък е отбелязан в продължение на няколко десетилетия, главно поради високата цена и ограничените възможности на хардуера на компютъра.

От края на 1980 през 1990-те години, потребителският клас персонални компютри стават достатъчно мощни, за показване на различни медии.

Въпреки това, компютърните мрежи все още са били ограничени и медиите обикновено са се предоставяли по не-стрийминг канали, като това се е осъществявало чрез свалянето на файл от чужд сървър и след това запазването му на локалния диск на компютъра на крайния потребител, или съхраняването му като файл и възпроизвеждането от CD-ROM.

В края на 1990-те и началото на 2000 г., потребителите на интернет виждат:

• по-голям мрежови трафик
• увеличен достъп до мрежи, особено в Интернет
• използване на стандартни протоколи и формати, като например TCP / IP, HTTP и HTML
• комерсиализиране на Интернет

Този напредък в областта на компютърните мрежи, в комбинация с мощни домашни компютри и съвременни операционни системи, прави видео стрийминга практичен и достъпен за обикновените потребители. Самостоятелните интернет радио устройства възникват, за да се предложи на слушателите не-компютърна опция за слушане на аудио-предавания.

Като цяло, мултимедийното съдържание има голям обем, така че медийното съхранение и предаване все още изисква значителни разходи. За да се компенсира това до известна степен, медиите обикновено сгъстяват както съхранението, така и стрийминга.

Медийният поток може да бъде предаван на живо или при поискване. Живото предаване принципно се осъществява по начини, наречени истински стрийминг. Той изпраща информацията директно към компютъра или устройството, без да го запаметява на твърдия диск. Предаването при поискване се осигурява от средства, наричани прогресивен стрийминг или прогресивно сваляне. То записва файла на твърдия диск и след това се възпроизвежда от това място. Тези потоци се записват на твърдите дискове и сървъри за по - дълъг период от време, докато предаванията на живо са достъпни само за определено време (например по време на футболен мач).

Виж още

• Дигитална телевизия
• IPTV
• P2PTV