Видео стрийминг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уникаст конекции изискват множество конекции от един стрийминг сървър, дори и съдържанието да е същото.
Мултикаст излъчванията са на едно копие от мултимедията към цялата мрежа или група от клиенти.
Типичен уебкаст, със стрийминг чрез вграден медиа плейър

Видео стрийминг или стрийминг медия (на английски: streaming media), е метод за предаване на данни, използван обикновено за мултимедийни файлове. При него възпроизвеждането на файла на машината на потребителя започва още с началото на свалянето му, без да се налага той да бъде изцяло свален. Предаването на данните продължава и по време на възпроизвеждането. Името се отнася до доставния метод на средата, а не до самата среда. Разликата обикновено се прилага в медии, които се разпространяват чрез телекомуникационни мрежи, тъй като повечето други системи за доставка са или стрийминг по своята същност (радио, телевизия), или не са стрийминг( книги, видео касети, аудио дискове). Интернет телевизията е често "поточна" среда.

Стриймингът на живо, по-конкретно означава, дадена медия, която се излъчва на живо в интернет. Процесът включва камера за медията, кодираща система за цифровизиране на съдържанието, медиен издател, чрез който потоците са достъпни на потенциалния краен потребител и доставяща съдържанието мрежа, която да разпределя и доставя съдържанието. Така медиата може да бъде гледана от крайния потребител на живо.

Сигурността остава едно от основните предизвикателства за тази нова технология. Digital Rights Management (DRM) системите са пример за решение, да се запази това съдържание защитено.

История[редактиране | edit source]

Опитите за показване на медиите на компютри, датират от най-ранните дни на изчислителната техника в средата на 20 век. Въпреки това, в продължение на няколко десетилетия е отбелязан малък напредък, главно поради високата цена и ограничените възможности на хардуера на компютъра.

От края на 1980 през 1990-те години, персоналните компютри стават достатъчно мощни за показване на различни медии.

Въпреки това, компютърните мрежи все още са били ограничени и медиите обикновено са се предоставяли по не-стрийминг канали, като това се е осъществявало чрез свалянето на файл от чужд сървър и запазването му на локалния диск на компютъра на крайния потребител, или съхраняването му като файл и възпроизвеждането от CD-ROM.

В края на 1990-те и началото на 2000 г.се наблюдава:

  • по-голям мрежови трафик
  • увеличен достъп до мрежи, особено в Интернет
  • използване на стандартни протоколи и формати, като например TCP / IP, HTTP и HTML
  • комерсиализиране на Интернет

Този напредък в областта на компютърните мрежи, в комбинация с мощни домашни компютри и съвременни операционни системи, прави видео стрийминга практичен и достъпен за обикновените потребители. Самостоятелните интернет радио устройства възникват, за да се предложи на слушателите не-компютърна опция за слушане на аудио-предавания.

Като цяло, мултимедийното съдържание има голям обем, така че медийното съхранение и предаване все още изисква значителни разходи. За да се компенсира това до известна степен, медиите обикновено компресират както файловете за съхранение, така и стрийминга.

Медийният поток може да бъде предаван на живо или излъчен при поискване. Живото предаване принципно се осъществява по начини, наречени истински стрийминг. Той изпраща информацията директно към компютъра или устройството, без да го запаметява на твърдия диск. Предаването при поискване се осигурява от средства, наричани прогресивен стрийминг или прогресивно сваляне. То записва файла на твърдия диск и след това се възпроизвежда от това място. Тези потоци се записват на твърдите дискове и сървъри за по-дълъг период от време, докато предаванията на живо са достъпни само за определено време (например по време на футболен мач).[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Grant and Meadows. (2009). Communication Technology Update and Fundamentals 11th Edition. pp.114

Виж още[редактиране | edit source]